Клайв Къслър - Загадката „Серпента

— Топката символизира съдбата — изгърмяха говорителите. — Съдник е Космосът. Алигаторът, ягуарът и черепът символизират вашите противници — господарите на подземния свят. Правилата не са променяни две хилядолетия. Господарите ще използват краката си. Вие можете да използвате и ръце, и крака. Целта е да се докара топката до противоположния край. Ако я вкарате през ринга, печелите. Загубилите загиват.

Гонсалес се втрещи. Футбол. Господи! Ще играят някакъв кикбол, за да отърват кожата! Той бе играл по улиците като дете, а по-късно и в аматьорски отбор и дори никак не беше слаб. Но сега напълно бе загубил форма, в резултат от злоупотребата с алкохол, дрога и жени. Набитото му тяло все още беше силно, но вече имаше и паласки, а въздухът не стигаше.

— Играли ли сте това? — попита той с крайчеца на устата.

— Малко — отговори убиецът. — Нападател.

— Аз, вратар — предпазливо се обади човекът с амфибията.

— Ще играем за живота си — предупреди ги Гонсалес. — Правила няма. Всичко е позволено. Ясно ли е?

Двамата кимнаха.

Триото отсреща чакаше.

— Първият удар е мой — заяви Гонсалес. Впи поглед в топката, засили се и я запрати напред. Оказа се по-тежка от очакваното. Вероятно от плътен каучук. Усети болка по целия крак. Бе вложил цялата си сила в удара, но целта се оказа далечна, топката се затъркаля покрай стената и отново се върна на полето, в краката на противника.

Средният мъж се хвърли към нея като светкавица и я поведе с ловки движения към средата. Съотборниците му тичаха от двете страни. Приличаха на тризнаци. Еднакви бронзови тела, еднакви прически — като черни паници, нахлупени над еднакви безизразни очи.

Мъжът с топката видя напиращия към него Гонсалес и подаде наляво. Гонсалес не спря. Не се интересуваше от топката, трябваше му човекът. Направил си бе проста сметка. Ако извади от строя един, силата на отбора намалява с една трета. Наведе глава и се насочи за удар. Целта изчака хладнокръвно приближаването на нападателя, ловко се извърна и му подложи крак. Гонсалес се опита да спре, не успя, спъна се и тежко падна, а зъбите му изтракаха.

Сподавяйки острата болка в ребрата, той се изправи и се опита да настигне бързо отдалечаващата се група. Съотборникът му убиец се хвърли в безуспешен опит да отнеме топката, но вместо това, успя да забие лакът в гърдите на противника и да изтръгне от тях приятно за ухото стенание от болка.

Гонсалес го подкрепи с цяло тяло в гърба. Човекът падна на колене, където и би трябвало да си остане като разумен мъж, но вместо това, той скочи и се затича след другарите си, които наближаваха края на полето.

Толкова бързо. Трима срещу един.

Водачът на амфибията стоеше самотен срещу нападателите. Водещият топката го подцени и реши да го преодолее, вместо да подаде настрани за лесен победен удар. Движеше се твърде бързо, за да може да заобиколи, без да загуби топката, затова финтира наляво и мина вдясно.

Амфибията разгада трика и тръгна в правилната посока, вдигнал свит лакът. Ударът комбинира набраната и от двамата инерция и нападателят бе повдигнат във въздуха. Разнесе се рязък звук от счупване на челюст и мъжът рухна на земята, с бликнала от устата му кръв. Гонсалес не можеше да си поеме дъх, но ловкостта на съотборника му даде нови сили.

Той овладя топката и я запрати между двамата противници, които дори и не погледнаха падналия си другар. С прегракнал вик на триумф той, се понесе към тях, с намерение да ги разблъска настрани. Единият протегна ръка и можеше да му счупи врата, ако движението беше по-точно.

Убиецът открадна топката, но веднага му я отнеха и изпратиха по посока на Гонсалес. Противникът забеляза тичащия към него амфибия и реши, че по-лесно ще се справи с бавния Гонсалес. Той отново реши да заложи на човека, а не на топката, и се приготви да го ритне в чатала.

Е, пак не успя. Играчът се извъртя и ритникът се плъзна по кожената подплънка на хълбока. Топката пак отиде към техния край. Убиецът се втурна натам, ритна я към центъра, после я настигна и преди някой да му попречи, вдигна я с две ръце и я запрати към ринга.

Може би щеше да успее, но миг преди хвърлянето получи удар между лопатките и не успя да се прицели. Топката удари ринга отдолу нагоре и тупна на терена.

Тълпата изрази липсата на единодушие с разочарован стон в тъмнината.

Играта се промени. Трима на двама. Гонсалес едва дишаше, но усещаше вече вкуса на победата.

Противниците им ги наблюдаваха с безизразни като камък скулести лица. Съдбоносната сфера лежеше в празното пространство помежду им. Гонсалес губеше сили и си даваше сметка, че може да издържи още съвсем малко.