Клайв Къслър - Загадката „Серпента

— Не по-различно от стопанския шпионаж днес — коментира Остин. — Вместо да си служи с подкупи, подслушвателни устройства и проститутки, за да събира информация за противника, Колумб просто натъпква източниците си с ядене и пиене.

— Може да ги е напомпал и с нещо повече.

Остин вдигна вежди.

— И петимата умрели след обяда — поясни Пърлмътър.

— Преяждане?

— Аз съм участвал в няколко обяда, които едва не ме довършиха, но идеята на Де ла Вега е съвършено различна. Той намеква, че хората са били отровени. Разбира се, не може да заяви това открито. Колумб разполага с могъщи връзки. Но помисли все пак. Исторически факт е, че при първото си плаване Колумб разполага с карта. — Пийна нова глътка вино и замълча за по-голям ефект. — Възможно ли е тази карта да е направена, въз основа на знанията на тези нещастни моряци?

— Възможно е, но от писмото излиза, че Колумб осъжда тази смърт.

— Точно така. Той я приписва на така нареченото братство. Los Hermanos.

— Самият Колумб нямаше ли брат?

— Има, казва се Бартоломе. Но Колумб използва множествено число. Братя.

— Да допуснем, че си прав. Нека старият Хрис се възползва от закрилата на съмнението. Значи, кани тия приятели в къщата си, за да види какво може да измъкне от тях. Los Hermanos вземат допълнителни мерки никой друг да не научи разказаното. Колумб може да е кариерист, но не е убиец. Случката го преследва.

— Убедителен сценарий.

— Имаш ли представа що за братство е било това, Джулиън?

— Ни най-малка. След обеда отивам при книгите си. Впрочем, я гледай, тайландската рибена супа пристига. — Пърлмътър бе засякъл първото от множеството поръчани ястия.

— През това време аз ще помоля Йегър да провери, дали няма нещо по въпроса във файловете си.

— Чудесно — отвърна Пърлмътър. — И аз имам въпрос. Ти познаваш морето откъм практическата му страна, не от историческата като мен. Какво мислиш за оня говорещ камък на Колумб, тази торлета на древните, за която се говори в писмото?

— Древните навигационни техники винаги са ме интересували — каза Остин. — Смятам, че тяхното развитие бележи огромна интелектуална крачка в човешката история. За да се придвижат от едно място до друго, нашите предци е трябвало да осмислят и да приложат абстрактни понятия като време, пространство и разстояние. Много ми харесва възможността да натисна едно копченце и сателитът веднага да ми съобщи къде именно върху земното кълбо се намирам. Но си мисля, че твърде много зависим от електронни прибори. Те се развалят. А ние все по-малко сме склонни да вникваме в естествения ред на нещата, траекториите на звездите, прищевките на моретата.

— Добре, да оставим електрониката! — предложи Пърлмътър. — Постави се на мястото на Колумб! Какво би правил с тая торлета?

Остин помисли за момент и каза:

— Да се върнем на предишното му плаване! Приземен съм на един остров, където ми показват някакъв камък или плоча със странни графики. Туземците ми казват, че това е ключ към несметни богатства. Закарвам го в Испания, но никой не знае какво е. Знае се само, че е много стар. Разглеждам го като моряк. В някои отношения знаците наподобяват тези от дъската, която сам аз използвам в навигаторската си кабина. Понеже е много тежък за носене, прекопирам графиките и знаците. И отплавам. Единственият проблем е, че не проумявам смисъла на знаците. В познанията ми има празнота.

— Каква празнота, Кърт?

— Трудно е да се каже, като нямаме представа, как точно е изглеждала торлетата, но ще ти обрисувам аналогична ситуация. Аз съм мореплавател от Колумбово време и ми дават съвременна карта. Географските очертания ще ми помогнат, но навигационните графики и координати, няма да ми говорят нищо. Аз не съм чувал за електронни сигнали или за уредите, които ги изпращат, прихващат и дешифрират, за да фиксират точното местонахождение. Изгубя ли веднъж сушата от поглед, ще трябва да се върна към традиционните методи.

— Много живописен анализ. С други думи, щом излязъл в открито море, Колумб разбрал, че голяма полза от торлетата няма.

— Така ми се струва. Според книгата на Ортега, Колумб не се доверява особено на навигационните инструменти. А може би просто не е умеел да ги използва. Той е бил моряк от старата школа. При това плаване обаче, е трябвало да бъде много прецизен. Затова наема човек, който умее да си служи с приборите.

— Интересно, като се има предвид, че последните вписвания в дневника на «Ниня» са направени от помощник-навигатора.