Клайв Къслър - Загадката „Серпента

— Не — отвърна той, за да я успокои. — Фалшива тревога.

След малко пак се обадиха от пътя:

— Посетителят си замина. Група А изключва.

— Благодаря. Добра работа. Базата изключва.

Траут сви рамене:

— Може би днес не е тяхната нощ.

— Може би — отвърна несигурно Остин. Едно мускулче на брадичката му потрепваше.

Никой не се изненада, когато след петнадесет минути иззвъня клетъчният телефон на Траут. Той се бе опитал да се свърже с Гемей и бе оставил съобщение за нея да му се обади. Измъкна миниатюрния «Моторола» от джоба си.

След малко каза:

— Няма съобщение? Бихте ли предали на «Нерей» да се свържат с мене, щом тя им се обади? Да, много ще се радвам да го чуя. Здрасти Руди. — Послуша известно време и веждите му се смръщиха — Добре, ще кажа на Кърт и пак ще ти се обадя.

— Странна работа — каза, след като затвори. — Руди основа една измислена корпорация за ръководство на тази програма. Измислено име с телефон в централата НАМПД. Преди малко им се обадили от полицията в Монтана. Прибрали някаква възрастна двойка от една магистрала. Разправяли някаква фантастична история за отвличане.

Съзнанието на Остин беше изцяло заето с липсата на събития тази вечер и слушаше с половин ухо.

— НЛО? — попита той.

— Не мисля, че трябва да отхвърляме тази възможност. Казали, че са ги държали няколко дни и че били тръгнали за някакви разкопки в Аризона.

Остин наостри уши:

— Полицията дала ли е някакви имена?

— Уингейт.

Рефлексите на Остин се бяха отпуснали в резултат на комбинираното въздействие на бурята и скуката от безрезултатното бдение. Сега в главата му звънна сигнал за опасност.

— По дяволите! — извика той. — Пол, бързо извикай хеликоптера! Изтегли група А тук! — Хукна през вратата навън. Беше стигнал до средата на пътя между къщата и фургоните, когато бараката хвръкна в жълто-червено кълбо пламъци. Хвърли се по очи на земята, като прикри глава с ръце и заби нос в мокрия пясък. Пропановите резервоари на фургоните дадоха вторична експлозия, която разтърси земята и превърна нощта в ден. Нажежени парчета метал падаха от небето, но забързаният след бурята вятър отнесе повечето от тях встрани и само няколко искри жилнаха ръцете му. Тропотът от падащи парчета най-после спря. Остин вдигна глава и изплю шепа пясък. Фургоните и бараката бяха изчезнали. На тяхно място бушуваше огън. Около него светеше жива жарава.

Когато се убеди окончателно, че е свършено с експлозиите, той се изправи и приближи горящата клада — всичко, което бе останало от колите и бараката.

Дотичаха Траут и Нина.

— Добре ли си, Кърт? — попита разтревожена Нина.

— Добре съм. — Остин погледна огъня и изплю още няколко песъчинки. — Все пак, предпочитам да пускат фойерверките на Четвърти юли.

След секунди пристигнаха Карл, Нед и Джо. После от всички посоки забързаха сенки. Група А тичаше без какъвто и да било опит да се прикрива. Преплетените им гласове потънаха в шума от двигателя на хеликоптера. Пилотът му видя, че витлата раздухват пламъци и искри, затова се изтегли и приземи близо до къщата.

Веригите в мозъка на Остин бързо се възстановяваха:

— Пол, имаш ли номера на мотела на Уингейт?

— Да, запаметил съм го.

— Обади се! Виж, дали са там!

Траут избра номер и поиска връзка със стаята на Уингейт. Обърна се към Остин:

— Обади ми се нощният дежурен. Каза, че мистър Уингейт е платил, но колата им е още там. Ще отиде да почука на вратата.

След малко дежурният бе отново на телефона.

— Успокойте се, сър! — каза Траут. — Чуйте ме! Извикайте полиция! Не пипайте нищо в стаята!

Траут изключи и погледна Остин:

— Дежурният почукал, но не му отговорили. Натиснал вратата. Не била заключена и той влязъл. В душ-кабината имало труп. Жена. Мисис Уингейт.

Чертите на Остин се втвърдиха.

— Някаква следа от мистър Уингейт? — попита той.

— Не. Дежурният предполага, че се е качил на автостоп.

— Обзалагам се, че е така.

— Какво става? — обади се Нина.

— Не мога да обяснявам сега. Ще се върнем веднага.

Като оставиха Завала да види дали не може да въведе малко ред в целия хаос, Остин и Траут хукнаха към хеликоптера. След минута той беше отново във въздуха. Отправиха се към магистралата и покрай нея стигнаха до ярката неонова реклама на мотела, където се приземиха на паркинга.

Полицията беше вече тук и оглеждаше стаята. Остин махна бързо със служебната си карта, като бегло се представи за служител на федерална агенция с надеждата, че ще я помислят за ФБР. Да обяснява какво търсят хора на НАМПД на подобно местопрестъпление, щеше да е по-сложно. Полицаите не се задълбочиха особено върху картата, впечатлени от внезапното му спускане от небето, придружен от банда с внушителен външен вид.