Клайв Къслър - Загадката „Серпента

— После какво?

Чи разпери ръце:

— Нямат голям избор. Това е доходоносен източник, от който няма да се откажат. А ако ни пуснат, точно това ще трябва да направят.

— Така че, за тях е най-добре да изчезнем от лицето на земята. Никой не знае къде сме, макар това да не им е известно. Хората ще си помислят, че ни е изял ягуар.

Професорът вдигна вежди:

— Нямаше да ни показват с такава готовност плячката си, ако допускаха, че ще имаме възможност да разкажем за нея.

Гемей се огледа:

— Да знаете някакъв таен изход оттук?

— Има коридори от главното помещение. Те или свършват, или продължават под водната повърхност и са непроходими.

Гемей се изправи и отиде до водата.

— Колко смятате, че е дълбоко?

— Трудно е да се каже.

— Споменахте подводни пещери. Дали не може тази да извежда другаде?

— Възможно е. Има много други подобни кухини в района.

Гемей остана за миг до водата, опитвайки се да проникне през нея с поглед.

— Какво правите? — извика професорът.

— Нали чухте какво каза онова влечуго. Иска любов с мен. — Хвърли се във водата и доплува до средата на басейна. — Само че, не е мой тип. — Гласът ѝ се отрази от стените, а при изчезването ѝ под равната водна повърхност, се разнесе плясък.

←63

Холизъм — принципно схващане, съгласно което една цяла органична система има битност отделна и в по-голяма степен значима от тази, на отделните съставляващи я части.

←64

Шангрила — всяка утопична представа за скрит, таен рай на земята.

←65

Форщевен — (мор.) греда, издадена напред от носа на кораб.

←66

Утлегар — (мор.) хоризонтална греда, шарнирно прикрепена към основата на мачта; по нея се набира долният край на триъгълно платно; при промяна на курса тази греда заедно с платното преминава от другата страна на мачтата.

←67

Buenos dias, senor, senora — (исп.) добър ден, госпожо, господине.

←68

Basta — (исп.) стига, достатъчно.

←69

Панчо Виля — Франсиско (Панчо) Виля, мексикански революционер (1877-1923).

Деветата миля, Аризона

Отначало Остин си помисли, че бурята ще ги отмине. Тлъстите, тъмни облаци, трупани цял следобед на заплашителни талази, се бяха събрали около един зъбат връх. Нина и Остин, тръгнали бавно из ранчото, можеха да минат за безгрижна двойка, излязла на разходка. Всъщност точно такова впечатление искаше да създаде Остин у някой невидим наблюдател. Спряха под синьо-зелените клони на едно дърво и се загледаха в спокойната далнина. Лъчите на залязващото слънце хвърляха ярко злато, бронз и мед по сбръчканото лице на планината.

Остин нежно обгърна Нина през раменете и не усети и помен от съпротива, когато я приближи толкова близо до себе си, че долови топлината на тялото ѝ.

— Сигурна ли си, че няма да мога да те убедя да се махнеш от това място?

— Би било загуба на време, ако се опиташ — отвърна тя. — Искам да видя края на това нещо.

Устните им почти се докосваха и при други обстоятелства, романтиката на декора щеше да доведе до целувка. Остин се вгледа в сивите, изпъстрени с оранжево от слънцето очи, и разбра, че в мислите си Нина е далеч-далеч, при своите избити колеги и приятели.

— Разбирам — каза той.

— Благодаря ти. Оценявам го високо. — Тя се загледа в потъмняващата пустиня. — Мислиш ли, че ще дойдат?

— Не се съмнявам. Как биха се отказали от такава хапка?

— Не съм убедена, че още ги интересувам.

— Имам предвид римския бюст. Това е гениална идея.

— Беше колективна разработка — отвърна Нина с усмивка. — Трябваше ни някой, който да прилича на римски император. Пол е цар на компютърната графика. Извади от файловете портретна снимка, просто махна брадата, изтъни косата, среса я а ла Юлий Цезар и замени блейзъра с броня. — Стресната изведнъж, тя попита: — Не мислиш, че адмирал Сендекър ще се разсърди, че използвахме лицето му за модел, нали?

— Предполагам, че ще е поласкан. Може би има да каже нещо по това, че е увековечен само като някакъв император. Пък и изразът на лицето, сте го докарали прекалено благ. — Погледна към потъмнялото небе: — Май в края на краищата, ще си го получим.

Фалангата мрачни облаци най-накрая се бе отвързала от зъбатия връх и сега бързаше в тяхна посока. Планините бяха станали кафяво-червени. Далечен тътен се донесе през пустинята. Слънчевите лъчи се накъсаха и избледняха.

Спряха, за да включат вътрешното осветление на жилищните фургони край желязната барака, после продължиха в жълтеникавата светлина към кирпичените руини на къщата, в която Траут обслужваше командния пункт.