Клайв Къслър - Загадката „Серпента

— Какво става? — прошепна тя.

— Усещам мирис на пушек и пот. Това са чиклерос, трябва да се махаме.

Тръгнаха по края на гората, после поеха по една пътека, която пресичаше долината. Минаваха между две ръбести могили, когато иззад едната се появи мъж и препречи пътя им.

Ръката на Чи се стрелна към кръста, измъкна блесналия метал на мачетето и го вдигна заплашително над главата си, като самурай. Долната му челюст се издаде напред с предизвикателство, което така бе смайвало испанските конквистадори, повели кървава завоевателна война срещу неговите предци.

Гемей се възхити на бързината, с която този мъничък, подобен на елф, човек се превърна в майски воин. Непознатият не беше впечатлен. Той се ухили, като показа дупките между жълтите си зъби. Имаше мазна черна коса и къса четина, която не можеше да скрие сифилистичните белези по лицето му с болнав тен. Облечен беше с обикновената носия на мексикански селянин — торбести панталони, памучна риза и сандали, но за разлика от безупречния външен вид и на най-бедния юкатански жител, този беше мърляв. Приличаше на mestizo, кръстоска между испанец и индианка, но не беше основание за гордост и за двете групи. Не беше въоръжен, но не изглеждаше уплашен от вдигнатото мачете. След миг Гемей разбра причината за неговото хладнокръвие.

— Buenos dias, senor, senora 67— обади се един нов глас.

Още двама мъже бяха излезли от другия край на могилата. По-близкият имаше бъчвообразно тяло с къси ръце и крака. Над лицето му, което изглеждаше като извадено от майски фриз, се кипреше гъста коса с прическа а ла Елвис. Очите му бяха скосени, широкият нос сплеснат, а жестоките устни приличаха на парчета черен дроб. Дулото на старинната му ловна пушка гледаше към тях.

Третият непознат стоеше зад Елвис. Беше по-едър от другите двама, взети заедно. Беше чист, а белите панталони и риза изглеждаха току-що изпрани. Дългите му тъмни бакенбарди бяха грижливо подстригани, както и гъстите мустаци. Коремът му беше закръглен, но дебелите крайници носеха силна мускулатура. Държеше небрежно една М-16, а на широкия колан, поддържащ търбуха му, висеше пистолет в кобур.

С приятна усмивка, той заговори Чи на испански. Професорът погледна карабината, после бавно свали мачетето и го пусна на земята. Смъкна и пушката от рамо. Положи я до мачетето. Без да издаде и звук, Жълти зъби пристъпи и удари Чи в лицето.

Професорът тежеше петдесетина килограма и ударът буквално го вдигна от земята, като го запрати свит в тревата. Гемей инстинктивно застана между ударения професор и нападателя, за да попречи на ритника, който смяташе, че ще последва. Жълти зъби замръзна, зяпнал в нея от изненада. Вместо да се уплаши, тя го пронизваше с предупредителен поглед. Обърна се и се надвеси над професора, за да му помогне да се изправи. Тъкмо му протягаше ръка, когато главата ѝ отскочи назад, сякаш изстисквачка за пране бе хванала косата ѝ. За миг си помисли, че ще я скалпират.

Помъчи се да запази равновесие, но бе дръпната отново. Жълти зъби бе вплел пръсти в дългите ѝ коси. Придърпа я толкова близо до себе си, че когато се изсмя, тя щеше да се задави от тежкия му дъх на лук. Страшният ѝ гняв неутрализира болката. Леко се отпусна, за да го накара да помисли, че преустановява съпротивата. Главата ѝ бе наклонена и с края на окото си видя сандала на мъжа. Стовари крак върху извивката на стъпалото му и с цялата тежест на своите шестдесет килограма завъртя пета, като че ли гасеше фас.

Мъжът изгрухтя като свиня и охлаби хватката си. С края на окото Гемей видя неясните очертания на лицето му. Лакътят ѝ се стрелна назад в къс рязък удар и намери носа и скулата му с приятния звук на счупен хрущял. Онзи изкрещя и тя беше свободна. Човекът се хвана за носа, но гневът прогони и неговата болка. Тръгна, протегнал мръсни пръсти към гърлото ѝ. Той беше мизерен представител на човешката раса, но Гемей си даваше сметка, че не може да се мери с него по сила и тегло. Сграбчеше ли я, щеше да го удари с коляно в чатала, един може би очакван уличен похват, а после щеше да забие пръсти в очите му, за да види дали ще му хареса. Тя се напрегна.

— Basta 68!

Извикал бе едрият мъж, който приличаше на Панчо Виля 69. Устните му още се усмихваха, но в очите личеше гняв.

Жълти зъби се дръпна. Разтърка бузата си там, където върху болнавата кожа се появяваше синина. Хвана се с две ръце за чатала. Посланието беше ясно.

— И аз имам нещо за теб — каза той на английски.

Когато Гемей тръгна към него, той бързо отстъпи, което накара приятелите му да избухнат в мръсен смях.