Клайв Къслър - Загадката „Серпента

— Време е за една горска разходка.

Чи замени сламената си капела с бейзболна шапка на Харвардския университет, като я сложи с козирката назад, за да не я закача в клоните. Докато сваляше багажа, Гемей смени шортите с джинси, които щяха да пазят краката ѝ от драки и бодили. Чи промуши ръце под ремъците на раницата с обяда им, метна пушката през рамо и окачи на колана си мачете в кания. Гемей носеше друг вързоп с фотоапарата и бележниците си. След бързо ориентиране по слънцето, Чи се шмугна в храстите.

Гемей беше атлетична, дългокрака, с тесни бедра и малък бюст. Мъжкарана като дете, тя вечно бе търчала с момчешки банди по улиците на родния си Рейсън в Уисконсин, играла бе бейзбол и бе строила къщи по дърветата. Като голяма, се превърна в маниачка на аеробика и яростен привърженик на холистичната медицина 63. Тичаше, караше колело, правеше пеши преходи, като използваше за целта всеки семеен излет във Вирджиния. Със своите метър и седемдесет и пет тя беше почти тридесет сантиметра над професора. Въпреки цялата си кондиция и бързина, за нея се оказа трудно да поддържа неговото темпо. Той сякаш протичаше между клоните, които тя трябваше да отстранява от пътя си с ръце. Тихото му придвижване в гората наведе Гемей на мисълта, че вероятно самата тя прилича на крава в храстите. Едва когато Чи спря, за да отвори път през някакви лиани с помощта на мачетето, тя успя да си поеме дъх.

При друго спиране, след като бяха изкачили малко възвишение, професорът ѝ показа насипани по земята парчета варовик.

— Това е участък от стар майски път. Такива насипани павирани пътища са свързвали градовете на маите из цял Юкатан. Не по-лоши от всичко, построено от римляните. Оттук нататък е по-лесно.

Предсказанието се оказа точно. Треволякът и храстите бяха все така гъсти, но твърдата настилка улесняваше ходенето. Не след дълго спряха пак и Чи посочи низ изпопадали камъни, пресичащи гората:

— Това са развалини от градска стена. Почти стигнахме.

След няколко минути гората оредя и те излязоха на открито пространство. Чи прибра мачетето.

— Добре дошла в Шангрила 64.

Застанали бяха на ръба на долина с диаметър около половин миля, прорасла с нисък храсталак и отделни дървета тук-там. В нея нямаше нищо забележително, ако не се смятат стръмните, гъсто обрасли могили със странни форми, издигнати в пространството между тях и линията дървета в противоположния край на долината.

Гемей примигна от рязкото преминаване на сянката в ярка слънчева светлина.

— Не точно така си представях утопичното царство — каза тя, като обърса потта от челото си.

— Ами, жителите са се изселили преди има-няма хиляда години — извини се доктор Чи. — Но трябва да признаете, че е много тихо.

Единственият шум, освен собственото им дишане, се причиняваше от милионите насекоми.

— По-точният термин е мъртво тихо.

— Пред себе си виждате пространството, непосредствено ограждащо едноакровия централен площад на доста голям град. Оттук са тръгвали в две посоки, три мили дълги улици с къщи. Някога това място е гъмжало от такива дребни кафяви хора като мен. Жреци в пълно оперение, военни, селяни и търговци. Облачета дим висели над стотици колиби, не по-различни от моята. Плачели деца. Биели барабани. Всичко е минало. Това ви кара да се замислите, нали? — Погледът на Чи бе вторачен, сякаш образите в съзнанието му оживяваха. — Е — добави той, сякаш насила се върна в настоящето, — сега ще ви покажа, за какво ви домъкнах в тая пустош. Вървете точно по дирите ми. Навсякъде има дупки, през които се стига до древни сводести изби с водоизточници. Някои от тях съм отбелязал. Трудно ще е да ви измъкна оттам. Ако вървите по пътеките, няма да пострадате.

Като изучаваше внимателно двете, затревени до пояс страни на пътеката, Гемей бързо последва професора през полето. Стигнаха основата на една могила, обрасла с гъста растителност. Беше висока около девет метра и широка — осемнадесет.

— Тук е бил центърът на площада. Това е храм, посветен може би на второстепенен бог или цар. Сводът е срутен, което е предпазило мястото от мародери. Всички развалини са по-ниски от дърветата. Не може нищо да се забележи, освен ако дойдете тук.

— Късмет е било, че сте ловувал по тия места — обади се Гемей.

— Да, би било много вълнуващо да се спъна в руините, подгонил яребица, но ви излъгах. Имам приятел в НАСА. От шпионски сателит, в района е засечено неясно правоъгълно очертание. Видя ми се интересно и дойдох на място. Беше преди почти две години. Идвал съм десетина пъти оттогава. При всяко идване, разчиствам все повече пътеки, паметници и къщи. В околната гора има още развалини. Може би ще се окаже място от съществено значение. Елате насам, ако обичате!