— Какви са ни резервите? — попита той.
— Имаме шест души в изоставената бензиностанция веднага зад завоя — отвърна Нед. — Ще бъдат тук за по-малко от пет минути след сигнала. Отработено е. — Докосна пейджъра на колана си. — Натискам бутона и тръгват.
Остин се огледа, после хвърли поглед към далечните планини. Странно за морски човек, но той винаги се чувстваше у дома си в пустинята. Имаше сходство между двете обкръжения — безкрайни простори, възможните резки атмосферни промени, безмилостна враждебност към човешкия живот.
— Какво ще кажеш, Джо? Ако ти нападаш, от коя страна ще дойдеш?
Завала, който вече бе мислил по въпроса, отвърна без никакво колебание:
— Пътят, по който дойдохме, осигурява най-лесния достъп, така че най-логичната изходна позиция за нападение е пустинята. От друга страна, може би искат ние да си мислим точно това и да нападнат от пътя. Зависи от превозните им средства. Не съм забравил, че в Мароко използваха амфибия.
— И аз не съм. Макар че трудно ще скриеш подобно нещо в пустинята.
— Външният вид лъже — отвърна Карл. — Проучих района около ранчото. Има повече дупки, отколкото по луната. Дерета, ровини, цял куп. Армия не можеш да скриеш, но достатъчен брой убийци, които да направят живота интересен, можеш.
— Интересен и много къс — отбеляза Остин. — И така, спираме се на пустинята. Нека момчетата сложат постове по пътя след мръкване. Подкрепа за тях?
Нед кимна:
— Един хеликоптер, с дузина въоръжени до зъби, чака в едно дере на три мили оттук. Пет минути и за тях.
Пет минути могат да се окажат много време, помисли си Остин, но, общо взето, хареса приготовленията. Погледна към мястото, където здраво се трудеше семейството от Спокейн.
— Ами хората от «Тайм куест»?
Траут се ухили:
— Ако те са убийци, това е най-сполучливата маскировка, която съм виждал. Проучихме ги основно. Всичко им е наред.
— Нямах предвид това. Трябва да имаме план за закрилата им, в случай че белята стане.
— Няма страшно — каза Траут. — Настанени са в мотел на магистралата.
Остин се обърна към Нина:
— Ще успея ли да те убедя и ти да отидеш в мотела?
— Не — твърдо отговори тя.
— Защо ли отговорът ти не ме изненадва? Ако настояваш да останеш, ще стоиш плътно до мен и Джо! И ще правиш точно каквото ти кажем! А къде е тая невероятна находка, от която се очаква да предизвика нападението?
Нина се усмихна:
— Скрили сме я в «сейфа».
Нед и Карл се върнаха към заниманията си, а Нина ги поведе към метална барака, разположена до камионите. Отвори катинара със закачен на колана ѝ ключ. Нямаше ток и тя запали пропанов фенер. Върху две дървени магарета бяха прехвърлени талпи. На тях лежеше предмет, покрит с парче плат.
Траут каза:
— Удивителни са възможностите на съвременната наука да прибавя години към възрастта на нещо. Момчетата от лабораторията на НАМПД забъркаха калциев карбонат, който нормално се образува за столетия. — Замълча, за да усили ефекта, и дръпна парчето плат: — Voila 62!
Остин и Завала се вторачиха в осветения от лампата предмет, после го доближиха. Остин докосна бронзовата повърхност.
— Това ли е, което си мисля? — попита той.
Траут се прокашля:
— Какво ще кажете?
Широка усмивка цъфна на лицето на Остин:
— Мисля, че е съвършено — отговори той.
←59
Конквистадор — от конквиста — насилственото подчиняване на Южна Америка на испанската корона.
←60
labarum — кралски, кавалерийски щандарт, носен пред римските императори в боен строй.
←61
Щандарт — боен флаг.
←62
Voila — (фр.) ето, заповядайте, готово.
Юкатан, Мексико
Гемей съжали за въздухоплавателния си речник. «Хамера» наистина се понесе по тесния път като самолет. Чи сякаш си служеше с някакъв много модерен радар. След като нямаше как да вижда над волана поради ниския си ръст, не можеше иначе да се обясни лекотата, с която прекарваше широкото возило покрай ровини и решени на самоубийство броненосци. Дърветата от двете страни се сливаха в някаква неясна зеленина.
Гемей започна изпълнението на секретна операция по ограничаване на скоростта:
— Как върви работата върху майския речник, доктор Чи? — попита тя.
Професорът направи опит да отговори през невероятния шум от едрограйферните гуми и фучащия край ръбестите форми на колата въздух. Гемей направи с длан фунийка до ухото си. Чи кимна с разбиране. Оловното му стъпало се махна от газта. Пусна климатика.
Читать дальше