Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Като екскурзовод в музейна експозиция, Чи я поведе към една цилиндрична постройка, скрита от буйна растителност.

— Последните си две посещения посветих на разчистването само на тая постройка.

Заобиколиха зданието, изградено от добре прилепнали, сиво-кафяви каменни блокчета.

Гемей вдигна поглед към сферичния таван, отчасти срутен навътре.

— Необикновена архитектура — отбеляза тя. — Също храм?

Докато разсичаше лианите, тръгнали да си възвърнат владението, Чи отговори:

— Не, това е всъщност звездна обсерватория и часовникова кула. Всички тия издатини и отвори са разположени така, че слънцето и звездите се появяват в тях в зависимост от равноденствията и слънцестоенето. Най-горе е имало специално помещение, в което астрономите са изчислявали ъглите на небесните траектории. Но ето тук, това исках да ви покажа.

Той отстрани с ръка храстите от един фриз на около метър, обикалящ долната част на стената, и се отдръпна, като покани Гемей с ръка да погледне. Фризът бе издълбан на равнището на очите на маите, така че тя трябваше да се наведе. Беше изобразена морска сцена. Прекара дългите си пръсти по контурите на един кораб. Той нямаше палуба и носът и кърмата му бяха извити нагоре. Форщевенът 65продължаваше напред в дълъг и остър таран. От дебелата мачта висеше голямо квадратно платно. То не се плъзгаше по утлегар 66, а беше постоянно фиксирано към напречна греда в горния си край. Въжета от краищата ѝ се спускаха към носа и кърмата от ъглите на платното. Кормилното весло беше двойно. Над кораба летяха морски птици, пред носа бе скочила риба.

Екипажът лъщеше с толкова много копия, че наподобяваше гръб на таралеж. Мъжете, които ги държаха, носеха нещо, което наподобяваше хокейни шлемове. Други гребяха с дълги, насочени под ъгъл назад весла. Гребците бяха двадесет и петима, което, с още толкова откъм невидимата страна, правеше общо петдесет. Нещо като верига от щитове висеше по протежение на борда. Като преброи фигурите, реши, че дължината на кораба трябва да е над тридесет метра.

Проследила фриза, тя видя още бойни кораби и нещо като търговски, с по-малко войници на борда, покрити с правоъгълни форми, които може би бяха сандъци със стока. Мъже, които вероятно бяха членове на екипажа, опъваха въже, за да управляват платната. За разлика от шлемоносците тези имаха странни островърхи шапки. Мотивите бяха разнообразни, но цялото изображение явно представляваше търговска флотилия с охраната си.

Чи я гледаше доволно да обикаля постройката и тя си даде сметка, че въобще не е имал намерение да ѝ показва морски животни. Искал е да види корабите. Гемей спря пред един от тях и поклати глава. На върха на носа беше гравирана животинска глава.

— Доктор Чи, това не ви ли прилича на конска глава?

— Помолихте ме да ви покажа морски животни.

— Датирали ли сте това нещо?

Професорът приближи и прокара пръста по резбования край на фриза.

— Тия издълбани лица всъщност са цифри. Това например означава нула. Според йероглифите рисунките са от около 100 — 150 години преди Христа.

— Ако това е дори приблизително вярно, какво търси тая конска глава там? Конете ги няма чак до петнадесети век, когато ги докарват испанците.

— Да, това си е истинска загадка, нали?

Гемей се загледа в нещо в небето, с форма на диамант, от което се подаваше човек.

— Това пък, какво е? — попита тя.

— Не съм сигурен. Когато го видях за пръв път, реших, че е някакъв небесен бог, но не е от тия, които знам. Това е много за наведнъж. Не сте ли гладна? Можем пак да дойдем, да погледаме.

— Добре — отвърна Гемей, като извадена от унес. Не ѝ се откъсваше от изображенията, а мислите гъмжаха в главата ѝ като рой пчели.

Наблизо имаше камък с форма на тъпан, около метър висок и няколко в диаметър. Докато Гемей отиде отзад да смени джинсите с донесените по-удобни шорти, Чи подреди обяда върху равната повърхност на камъка. Професорът извади от раницата си плетена покривка и платнени салфетки и ги просна върху изображението на майски воин в украсена с пера униформа.

— Надявам се, няма да възразите срещу масата, наредена върху пропит с кръв, жертвен олтар — попита Чи с безизразно лице на покерджия.

Гемей влизаше вече в тона на черния докторски хумор:

— Ако острият пън, върху който току-що се насадих, е стрелка, то това по-скоро е бил слънчев часовник.

— Разбира се — отвърна Чи с невинен вид. — Всъщност олтарът е ей там, при храма. — Порови в раницата: — Консервирано месо и тортили.