Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Панчо Виля бе заинтригуван от безстрашното поведение на тази стройна жена. Пристъпи напред. Втренчи поглед в нейния и попита:

— Коя си ти?

— Аз съм доктор Гемей Траут. Това е моят водач — отвърна бързо тя, като помагаше на Чи да се изправи. Неговото изражение ѝ даде да разбере, че той е наясно с нерадостното си бъдеще, ако тези тук научеха кой е. Възприе подчертано угодническо отношение.

Едрият отмина Чи с надменен поглед и съсредоточи цялото си внимание върху Гемей.

— Кво прайш тука?

— Аз съм американски учен. Чух за старите сгради и дойдох да ги видя. Взех този човек да ме води.

Оня я изгледа:

— Намери ли нещо?

Гемей се огледа и сви рамене:

— Не кой знае какво. Току-що дойдохме. Видяхме някакви релефи ей там и това е. Не мисля, че има много за гледане.

Панчо Виля се изсмя и каза:

— Не знаеш къде да гледаш. Аз показва.

Изстреля някакво нареждане на испански. Жълти зъби ръгна Гемей с дулото на пушката, но отстъпи, когато тя го изгледа страшно. Тогава той насочи яда си на доктор Чи, като знаеше, че това няма да ѝ хареса. Отидоха в другия край на долината, където в десетина канавки земята беше изровена. Повечето бяха празни, но в една имаше много керамични съдове.

По нареждане на Панчо, Елвис вдигна два от тях и тикна първо единия, после другия, под носа ѝ.

— Това ли търсиш? — попита едрият.

Дочу дълбокото вдишване на Чи и се помоли другите да не са му обърнали внимание.

Като взе единия съд, тя разгледа фигурите, очертани с черни линии върху мекия общ фон. Изглежда, бе изобразена някаква историческа или легендарна случка. Керамиката бе образец с висока художествена стойност, за какъвто ѝ бе говорил доктор Чи. Върна съда и каза:

— Много хубаво.

— Много хубаво — повтори Панчо Виля. — Много хубаво. Ха-ха. Много хубаво.

След кратка, но шумна конференция, мародерите поведоха пленниците си в друга посока. Панчо Виля вървеше отпред. Елвис и Жълти зъби с пушката — отзад. Стигнаха голяма обрасла могила, отчасти почистена, за да разкрие каменния си градеж. Панчо мина през арковиден вход и сякаш изчезна.

Гемей видя, че в пода на сградата има голям отвор. Спуснаха се по грубо изсечени неравни стъпала, в полумрака на влажно помещение с висок таван.

Едрият мъж каза няколко думи на Чи, след което ги оставиха сами.

— Добре ли сте? — попита Гемей професора с еклив глас.

Той разтри червенината на ударената си буза.

— Ще оживея, но не мога да кажа същото за животното, което ме удари. А вие как сте?

Гемей разтърка темето си и каза:

— Бездруго трябваше да се къдря.

За първи път широка усмивка наруши каменната невъзмутимост на лицето му.

— Благодаря ви. Ако не беше вашата намеса, можеше вече да съм мъртъв.

— Може би — отвърна Гемей. Спомни си вдигнатото мачете, с което професорът би могъл да разполови Жълти зъби. Погледна към стълбището. — Какво каза оня, едрият?

— Каза, че няма да си дава труда да ни връзва. Има само един изход. Ще сложи човек там и ако се опитаме да излезем, той ще ни убие.

— По-ясно от това не може да се каже.

— Грешката е моя — каза мрачно Чи. — Не трябваше да ви водя тук. И през ум не ми мина, че са открили това място.

— От вида на оная посуда горе личи, че здраво са поработили.

— Предметите в изкопа струват стотици хиляди, а може би милиони долари. Едрият им е шеф. Другите двама са просто наемни работници. Свине. — Професорът направи пауза. — Добре, че не им казахте кой съм.

— Не бях сигурна докъде се е простряла славата ви, но не исках да рискувам.

Тя погледна към тавана, който едва личеше в процеждащата се през входа светлина.

— Къде се намираме?

— Това е сенот. Място, където хората са идвали за вода. Открих го при второто си идване. Елате, ще ви покажа.

Изминаха около тридесет метра. Отначало стана по-тъмно, а когато стигнаха до едно голямо езеро, просветля. Светлината струеше през отвор в скалистия таван на около двадесет метра височина. В другия край на басейна се издигаше стръмна стена, която отиваше към призрачно проблясващия таван.

— Водата е чиста — каза доктор Чи. — Дъждовната вода прониква във варовика и през различни канали се събира в подобни подземни езера.

Гемей приседна на една ниска издатина.

— Вие познавате тази пасмина — каза тя. — Какво смятате, че ще направят?

Доктор Чи бе изненадан от спокойствието ѝ. А не трябваше. Спомни си нейното безстрашие, когато го защити и се нахвърли върху нападателя му.

— Имаме известно време. Нищо няма да направят, преди да се договорят с трафикантите, които са ги наели, как да постъпят с една американка.