Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Завала се усмихна:

— Звучи като име на футболен отбор.

— Би могло, но не е. През 1924 до една стара тухларна, недалеч от дилижансовата станция при Деветата миля, някакви типове изровили нещо, което приличало на оловен кръст с тегло тридесет килограма. Решили, че може би е останал от йезуитски мисионери или испански конквистадори 59. Кръстът бил покрит целият с твърда корица от калциев карбонат. Когато я отстранили, видели че са два кръста, свързани с оловни нитове. Върху метала личал надпис.

— Тук бяха Джон и Мери — каза Завала.

— Само че Джон и Мери го написали на латински. В университета на Аризона разчели надписа и той съдържал нещо невероятно: «В лето Господне 775, седемстотин мъже и жени, под ръководството на Преславния Теодорус, отплавали от Рим и дълго се борили с океанските бури. Те се разбили в някаква суша, изоставили корабите си и продължили пеша на север, докато стигнали гореща пустиня. Издигнали град, наречен Тера Калалус, който процъфтявал, докато поробените индианци въстанали и убили Теодорус. Градът бил издигнат отново, но индианците пак се надигнали. Един от римските първенци, на име Якобус, разпоредил всичко това да се изпише върху кръста.»

— Римляните са разполагали с достатъчно големи кораби, чиято мореходност би позволила да се справят с такова плаване — каза Остин, но историята звучи по-скоро като взета от булевардно списание. Конън Варварина.

— Или Амалрик, Богочовекът от Тоорана — допълни Завала.

— Добре де, — прекъсна ги Нина с престорено раздразнение, — това е сериозно. Както вашите реакции красноречиво показват, цялата история е лесна плячка за скептиците, които тогава бързо я налапали. Но скоро запели друга песен, когато наблизо била намерена гравирана в метал римска глава, също покрита с калциев карбонат. Един археолог от университета започнал разкопки. Открити били още кръстове, девет старинни меча и един labarum 60— римски имперски щандарт 61. Много хора станали вярващи. Други разправяли, че всичко било заровено там от мормоните.

— Да бият целият тоя път от Юта — за да заровят всичко това? — учуди се Остин.

Нина сви рамене:

— Избухнали спорове из целия свят. Според някои специалисти дълбочината, на която се намирали находките, както и карбонатният слой, доказвали, че не става дума за измама, освен ако е била организирана преди Колумб. Скептиците сочели, че много фрази от надписа изглеждали като взети от учебник по латинска граматика. Някой подметнал, че предметите може да са били заровени от политически емигранти от времето на Максимилиан, поставен на мексиканския трон от Наполеон.

— А какво станало с находките?

— В университета решили, че цялата история се е комерсиализирала, и я замразили. Предметите се съхраняват в банка. Пари за продължаване на разкопките не се намерили.

— Разбирам накъде вървим — обади се Остин. — След всичкото това време, най-после са намерени пари за разкопки. Басирам се, че са от бюджета на НАМПД.

— Ъхъ. Казваме, че експедицията се финансира от богаташ, пожелал да остане анонимен. Същият бил запленен от историята още като дете и иска да се разнищи докрай, веднъж завинаги. Проучвания с металотърсачи разкрили някои интересни възможности в района на изоставено ранчо, близо до първоначалните разкопки. Започнахме да копаем там и открихме римска реликва.

— Историята си я бива — реши Завала. — Дали някой ще клъвне?

— Сигурни сме в това. Вестници и телевизии вече ни помогнаха. Когато се свързахме с «Тайм куест», те знаеха всичко за разкопките и сами предложиха помощта си.

— Дадоха ви пари? — попита Остин.

— Не сме искали пари. Искахме доброволци. Изпратиха двама. В замяна поискаха, както им е обичай, да бъдат уведомени преди медиите за всяко необикновено откритие. Което вече направихме.

Остин разсъждаваше на глас:

— При целия този шум, ще е доста трудно да се направи така, че цяла експедиция да изчезне от лицето на земята.

— Адмиралът говори по този въпрос. Той смята, че широкото осветляване ще осуети планове за убийство. Ще се опитат да откраднат или унищожат реликвата.

— Може би няма да нахлуят с оръжие в ръка, но не съветвам да се застава на пътя им, ако го сторят — каза Завала.

— Кога съобщихте на «Тайм куест»?

— Преди три дни. Помолиха ни да не казваме на никого. Седемдесет и два часа.

— Значи, довечера са на ход.

Нина ги осведоми за разкопките. Тя беше археологът на групата. Подводничарската квалификация на служителите от НАМПД бе поощипана, за да добие по-земни характеристики. Траут лесно пое ролята на геолог. Остин мина под неопределената фирма на инженер, а Завала стана специалист по металите.