Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Чи слушаше внимателно.

— Това, което правите, е вълнуващо. И си струва трудът, понеже доказва, че археологията не е мъртва и никому ненужна наука. Жалко, че не ми казахте по телефона за какво става дума. Щеше да ви спести идването дотук.

— Това не е проблем, пък и исках да ви видя лично.

— Радвам се, че го сторихте, но художниците в културата на маите имат склонност към птици, ягуари и змии. Възможно е всякакви отражения на морския живот да са така стилизирани, че да не намерите никакво сходство между тях и рисунките в учебниците по биология. Като ония релефи на папагали, за които хората разправят, че приличали на слонове.

— Това само прави нещата още по-интересни. Имам малко свободно време. Ако ме насочите към някои места, ще ви бъда благодарна.

Професорът се замисли за момент.

— Има едно място на около два часа път от тук. Ще ви заведа да поразгледате. Може пък да откриете нещо.

— Не ви ли притеснявам?

— Съвсем не. — Погледна един часовник. — Ще бъдем там около обед, ще останем няколко часа и ще се върнем привечер. Ще можете да стигнете кораба по светло.

— Би било чудесно. Можем да отидем с джипа.

— Няма нужда, разполагам с машина на времето.

— Моля? — Не беше сигурна, че е чула добре.

— Тук има баня. Защо не се освежите, докато приготвя нещо за ядене?

Гемей сви рамене. Взе раницата си от джипа, върна се вътре, изплакна лице и среса косата си. Когато излезе от банята, Чи затваряше капака на хладилна чанта.

— Къде ще взема машината на времето? — попита тя, влизайки в тон.

— Намира се в темпоралния транспортен модул — сериозно отвърна професорът и я поведе навън, като не забрави да си вземе пушката. — Човек не знае кога ще налети на някоя птица.

Заобиколиха лабораторията и по една пътека стигнаха до втора колиба. Тя беше без стени, а покривът се поддържаше от стълбове в ъглите. Под него имаше син «Хамер» с двойно предаване.

Гемей възкликна с възхищение:

— Това ли е машината на времето?

— А как иначе ще назовете машина, която ви отвежда до градове, където е процъфтявала древна култура? Съзнавам, че доста наподобява граждански вариант на военна машина, използвана в сраженията в района на Персийския залив, но това е нарочно, за заблуда на противника.

Остави хладилната чанта отзад и отвори вратата, за да се качи Гемей. Тя седна и видя познатото, наподобяващо самолетно, контролно табло. Двамата с Пол имаха «Хамер» в Джорджтаун. Предназначен да замени джипа, внушителната му ширина го превръщаше в застрашителна сила, в рамките на вашингтонския трафик.

— Пътят, по който дойдохме с джипа, е всъщност задният — обясни Чи. — Тук има друг. — Влезе в машината и я запали. Главата му едва се подаваше над волана.

Ето го приключението, помисли си Гемей. Облегна се и каза:

— Затегнете коланите! Готови за излитане!

— Коланите са затегнати — отвърна Чи и включи на скорост. Колата потегли. — Но ако нямате нищо против, първо ще направим един излет в XII век.

←56

Демултипликатор — втора скоростна кутия при коли с двойно предаване, разпределяща въртящия момент между двата моста.

←57

Mi kasa — дом като моя дом.

←58

Гемей — в транскрипцията си на латиница има корен, означаващ силен, пикантен за вкус.

Тъксън, щат Аризона

Ръбестата глава на Маунт Лемън, щръкнала от веригата Санта Каталина, се открояваше, пред погледа на Остин, в илюминатора на пътническия реактивен самолет, при подхождането му към международното летище на Тъксън. Кацнаха гладко и минути по-късно, двамата със Завала излязоха от сградата на летището под жаркото слънце на Аризона. Метнали пътническите си чанти през рамо затърсиха с поглед своя превоз. Потънал в прах, сребрист «Форд-Еф», пикап, бипна с клаксон и доближи до бордюра. Остин, застанал по-близо, отвори вратата на мястото до водача. И зяпна. На волана седеше последният човек, когото очакваше да види. Нина Киров.

Тя бе сменила официалните си дрехи от заседанието в НАМПД с бежови шорти и бледосиня риза.

— Мога ли да ви предложа едно возене, момчета? — провлече тя с дълбок южняшки изговор. — Не съм се отплатила за подводната разходка със скутер, която беше толкова вълнуваща.

Остин се изсмя, отчасти за да прикрие смайването си.

— Бих казал, че трябва да престанем с тия изненадващи срещи, но няма да съм искрен.

Ченето на Завала също висна, като видя с кого разговаря Остин.

— Здрасти, Джо — каза Нина. — Ако двамата с Кърт оставите чантите си отзад, ще можем да потеглим.