Клайв Къслър - Загадката „Серпента

— Сянката си я нося винаги, но приемам любезната ви покана. — Свали шапката, разкривайки бял бретон над полегато чело, свали от рамо брезентова ловджийска чанта и се вмъкна в джипа, като внимателно постави между седалките пушката със счупени цеви, насочени назад. Торбата сложи в скута си.

— От вида на торбата личи, че сте имал късмет.

Той отвърна с театрална въздишка:

— Аз съм най-мързеливият ловец на света. Заставам на пътя. Взема ме автобус, после ме оставя. Влизам в гората. Бум, бум. Излизам на пътя и хващам следващия автобус. По такъв начин съвместявам удоволствието от самотата на ловджийството с общественото съчувствие при успех или неудача. Най-сложната част е автобусното разписание. Но, всъщност да. — Той вдигна торбата. — Две тлъсти яребици.

Гемей пусна ослепителна усмивка, която показа малко раздалечените ѝ резци. Също като на модела и актриса Лорън Хътън. Беше привлекателна жена. Не блестяща и свръхсексапилна, но с момчешка живост, която мнозина мъже намираха очарователна.

— Чудесно — каза тя. — Ще мога ли да закарам вас и вашите птици донякъде?

— Би било много мило. За благодарност ще ви предложа малко освежителна течност. Сигурно ви е много горещо от това чакане.

— Не беше кой знае какво — отвърна Гемей, макар че косата ѝ явно на нищо не приличаше, блузата ѝ не можеше да се отлепи от облегалката, а от брадичката ѝ капеше пот.

Чи кимна, оценил учтивата лъжа.

— Дайте малко назад, ако обичате, и карайте по следите.

Тя запали джипа, включи на задна, после бутна лоста на демултипликатора 56и излезе от пътя. Гумите се затъркаляха по сухите следи през гъста гора. След около четвърт миля, дърветата оредяха и разкриха осветена от слънцето полянка, с примитивна колиба в средата. Стените ѝ бяха от пръти, а покривът — покрит с палмови листа. Слязоха от джипа и влязоха вътре. Единствените мебели бяха сгъваема метална маса, стол и плетен хамак. От тавана висяха два пропанови фенера.

— Колкото и да е скромна, няма друга casa като mi casa 57— каза Чи така, сякаш твърдо вярваше във всяка дума. Като търкаше стъпало по пръстения под, добави: — Тази земя винаги е принадлежала на семейството ми. Десетки къщи са стояли на това място в течение на векове и видът им не се е променил от първата, издигната в началото на времената. Моите хора разбрали, че е по-лесно да струпваш някаква къщица от време на време, отколкото да се мъчиш да изградиш нещо, което да се опъне на вулканите и влажното гниене. Мога ли да ви предложа нещо за пиене?

— Да — отговори Гемей, като се оглеждаше за хладилник. — Благодаря ви! С удоволствие!

— Следвайте ме, моля! — Поведе я вън от колибата, по отъпкана пътека през гората. След малко стигнаха сграда от сгурбетонови блокчета с покрив от ръждива ламарина. Професорът отвори незаключената врата и влязоха вътре. Чи забърника в някаква ниша, като полугласно мърмореше на испански. След миг заработи двигател.

— Когато излизам, изключвам генератора, за да пестя гориво — обясни той. — Ей сега ще се усети климатичната инсталация.

Светна гола крушка. Намираха се в малко преддверие. Чи отвори друга врата и натисна бутон на стената. Пропука луминесцентно осветление, което разкри обширно помещение без прозорци, с две работни маси. На тях се виждаха лаптоп, скенер и лазерен принтер, купища хартия, микроскоп и предметни стъкла, подредени парчета минерали в пластмасови торбички. По-големи парчета бяха пръснати навсякъде, грижливо номерирани. Лавиците стенеха под тежестта на дебели томове. На стената се виждаха карти на полуостров Юкатан, снимки и скици на майски резби.

— Лабораторията ми — каза Чи с видима гордост.

— Внушително. — Гемей не бе очаквала да се натъкне на такава напълно оборудвана археологическа лаборатория в средата на… нищото. Доктор Чи беше пълен с изненади.

Той усети удивлението ѝ.

— Хората понякога се чудят на контраста между това, в което живея и онова, в което работя. Вън от Мексико сити за живеене ми трябва съвсем малко. Място за спане и хранене, хамак с противокомарна мрежа и покрив да ме пази от дъжда. Но работата е съвсем друго нещо. Човек има нужда от инструменти. А това е най-същественият инструмент за научно изследване.

Отиде до един очукан, но работещ хладилник, наблъска ловджийската торба в него и извади две шишета безалкохолно, което наля в пластмасови чаши, като добави лед. Разчисти с лакът място на масата и измъкна отнякъде два сгъваеми стола. Гемей седна, пое глътка и пусна студената, сладка течност в пресъхналото си гърло. Беше по-хубаво от шампанско. За момент помълчаха, наслаждавайки се на питието.