Клайв Къслър - Загадката „Серпента

— Защо не са използвали картечниците срещу доктор Киров? — попита Завала.

— Предполагам, от страх, че тялото ѝ ще бъде открито. Щеше да се вдигне шум. Имало ли е частни поръчки? — попита Остин.

— Само една — отвърна Йегър. — Частна компания от Сан Антонио.

Остин се наведе напред:

— Там е централата на «Тайм куест».

— Точно така — отговори Йегър. — Може и да е съвпадение. Машината е собственост на петролна компания, но може да се окаже брънка от верига подставени организации. Трябва ми малко време, за да проверя дали са свързани. Безотговорно от тяхна страна. Оставили са възможност за проследяване.

— Не е точно така — каза Остин. — Те не са предвиждали свидетели. Ако се бяха справили с доктор Киров, никой нямаше да научи за убийците. Хората от «Нерей» са видели амфибията, но от твърде голямо разстояние, за да разберат за какво става дума.

Сендекър каза:

— Кърт е прав, Хирам. Бих искал да продължиш с проучването на нещата в Сан Антонио. Някакви предложения за конкретни действия?

— Да, — каза Остин, — мисля си, дали не бихме могли да ги примамим при нас. Сърцевината на цялата работа е доколумбовият контакт. Да организираме експедиция така, че в «Тайм куест» да научат, че сме открили нещо в тази насока.

— После навличаме предпазните жилетки и да видим кой кого — каза Завала. Пуфтеше пурата като някакъв Даймънд Джим Брейди. — Жестоко! Върхът!

Сендекър вдигна вежди:

— Ако оставим настрана изтънченото чувство за хумор на Завала, как може да се направи това? Би отнело седмици, може би месеци, а, Руди?

— Боя се, че да. Много нещо трябва да се свърши.

Остин не разбираше, защо Гън е толкова доволен от заявлението си и когато проговори, в гласа му се долавяше раздразнение:

— Може би, ако се понапънем, има начин да се ускорят нещата.

— Няма нужда чак толкова да се напъваш, приятелю — каза Сендекър с познатата си усмивка на баракуда. — Докато вие с Джо се излежавахте, ние с Руди и Хирам стигнахме до същата идея и задвижихме нещата. Всичко е наред. В интерес на бързината и по логистични съображения, набелязахме югозападната част на Америка. Стръвта ще бъде «находка» от стария свят, открита на американска земя. Това положително ще привлече нечие внимание. Задачата се възлага на Групата за специални поръчения при НАМПД.

— Задачата е приета! — каза Остин. — Ами Гемей?

— Присъствието на морски биолог в пустинята би било по-трудно за оправдаване — каза адмиралът. — Не виждам причина да я отвличаме от работата ѝ в Юкатан. Ще я информираме за действията си. Ако ни потрябва, ще я докараме за часове. Тя доста се потруди напоследък. Вероятно в тоя момент се наслаждава на плажовете в Коцумел или Канкун.

Завала дръпна здраво от пурата и пусна кръгче:

— Върви им на някои — отбеляза той.

←53

Ливингстън (Дейвид) — шотландски изследовател на Африка (1813-1873).

←54

Стенли (сър Артър) — британски изследовател (1815-1881).

←55

Кали — Хиндуистка богиня майка, символ на зараждането и смъртта на всичко по земята.

Юкатан, Мексико

Четвъртият постоянен член на групата за специални задачи при НАМПД, беше последният човек на земята, който би се нарекъл късметлия. Докато колегите ѝ си гледаха кефа в климатизирани кабинети, Гемей Моргън Траут бе подгизнала от пот и вродената ѝ доброта намаляваше успоредно с покачването на околната температура, която вече прехвърляше осемдесетте и продължаваше нагоре. Не ѝ се вярваше, че при пълната липса на облаци в небето, влажността на въздуха беше 100 процента.

Скръстила ръце на гърдите си, тя бе облегнала високото си, гъвкаво тяло на джипа, паркиран върху тревистия ръб на асфалтова ивица, проснала се през нискостеблена гора. По петнистата ѝ повърхност играеха миражите на лъскави локви. Тази пустош ѝ напомняше за филма «Север — северозапад», в който някакъв разбойник преследваше Кари Грант.

Гемей вдигна поглед към бледото небе. Няма разбойник, няма дявол. Само двойка лешояди кръжат мързеливо. Неподходящо място за горките гладни създания. Надали намират много жертви на трафика. За последния час мина само една кола. Чу стария пикап от километри. Отмина с товара си от полумъртви пилета, оставил опашка от перушина подире си. Шофьорът дори не намали да види дали не ѝ трябва помощ.

Като си помисли, че е тъпо да се пържи на слънцето, Гемей се вмъкна обратно под гюрука на джипа и пое глътка студена вода от термоса. Най-малко за трети път разгъна картата, изпратената от професор Чи по факса. Хартията бе влажна и мека от допира на пръстите ѝ. Рано сутринта бе поела към вътрешността на страната от Сиудад дел Кармен, където бе акостирал «Нерей». Следвала бе най-съвестно всички указания и грижливо изписани разстояния, през монотонните пейзажи на Юкатан и стигна точно, където ѝ бе посочено. Разгледа внимателно очертаните линии. Намираше се точно по средата на Х-а.