Клайв Къслър - Загадката „Серпента

— Туги — тихо каза Гън.

— Какво е това? — попита Куин.

— На хинди означава крадец. Така са наричани последователите на един от култовете на Кали 55. Те се присъединявали към керваните, избивали хората през нощта и вземали нещата им. Британците разгромили култа през XIX век и представителите му, в по-голяма си част останали без работа. Едно от последните изчезвания беше регистрирано в Индия.

Никой, който познаваше Гън, не се изненада от тая информация. Нисичкият, жилав Гън си беше жив гений. Първенец на випуска във Военноморската академия, някогашният командир се радваше на висок пост във Военноморското министерство. Имаше научни степени по химия, финанси и океанография, но предпочете подводната наука пред военното дело. В подводния флот бе служил като пръв помощник на Сендекър и когато адмиралът напусна, за да основе НАМПД, Гън го последва. В процеса на съставяне на разнообразни научни доклади, той бе попил най-разностранни сведения от стотиците томове, с които се ограждаше.

— Проверих ги — каза Йегър. — Също както нинджите и хашашините. Прав сте, има сходства.

Сендекър не отмина тези предположения:

— Идеята за тайно общество от убийци е интересна — каза той. — Нека засега да я оставим на разположение и да видим едно друго сходство. Доколкото може да се установи, всички изчезнали през последните години експедиции са откривали доказателства за доколумбова връзка между двата свята. — Той замълча, за да подсили ефекта от казаното: — И според резултатите от проучванията на Хирам, всички са били в някаква степен финансирани от «Тайм куест». Знае ли някой от вас, господа, нещо за тази организация?

— Разбира се — отвърна Куин. — Нашата фондация ги е използвала милион пъти. Напълно почтени хора, доколкото ми е известно. Рекламите им са из всички археологически списания. Известни са с щедростта си. Ако харесат експедицията ви, финансират я. Даже още повече — намират ви и доброволци, хора, които си плащат за тръпката да участват в разкопки. Свързани са с някои организации на природозащитници и пенсионери. Както казах, те са навсякъде.

Денвърс сякаш се събуди от дълбок сън:

— Да, така е, много наши клиенти използват «Тайм куест». Имаме списъка им, ако това ще помогне с нещо.

— Вече ги проверих — каза Йегър. — Изтеглих информация и от други източници. Справочници за нестопанските организации, щатски и федерални служби, които ги контролират, банкова информация, Интернет. Имат внушителна страница там. Базирани са в Сан Антонио. Бордът на директорите включва хора с национална репутация.

Остин се намръщи:

— Хора с най-добри намерения си отстъпват имената на всичко, от най-ляв и крайнодесен екстремизъм до организираната престъпност, с убеждението, че служат на правото дело.

— Добре казано, Кърт — съгласи се Сендекър. — Хирам, нещо говори ли в полза на хипотезата, че «Тайм куест» може да е само фасада за екстремисти?

Йегър поклати глава:

— Цялата информация показва, че са чисти.

— Значи, нищо необичайно? — настоя Сендекър, наострил уши за някаква несигурна нотка.

— Не съм казал такова нещо, адмирале. Има купища налична информация, но повечето представлява нищо незначещи изявления за медиите. Опитах се да мина през бариерата на връзките с обществеността и не постигнах нищо.

— Достъпът е блокиран?

— Именно. Всъщност, не точно. По-сложно е. Когато блокират достъпа, все едно, че нямаш ключ за стаята. А аз имах ключ, но вътре беше тъмно и не можах да запаля лампата.

— Щом електронните ти хрътки не са надушили следа, значи наистина е сложно. И все пак работата ти има резултат — не биха си дали труда да скрият ключа за лампата, ако не се бояха от светлината.

Нина, останала безмълвна през цялото време, изведнъж се обади:

— Гонсалес.

— Моля? — попита Сендекър.

— Мисля си за онова, което командир Гън каза за тугите. В експедицията имаше един на име Гонсалес. Казах за него на господата Остин и Завала. Беше дошъл чрез «Тайм куест». Беше… просто беше странен.

— В какъв смисъл, доктор Киров?

— Трудно е да се каже. Беше ужасно угодлив. Винаги наоколо, все ти наднича през рамото. Щом го попиташ за миналото му, повтаря все едно и също. Не се отклонява и на йота. Питаш ли за подробности, измъква се. Например оня последен ден, когато го попитах за непознатия, с когото разговаряше… — Тя замълча, свъсила вежди. — Мисля, че той има отношение към нападението.

— Четох доклада ви — каза Сендекър. — Този Гонсалес е убит с останалите, нали?