Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Син на рибар от Кейп Код, Траут бе прекарал голяма част от детството си, размотавайки се в този световноизвестен институт, където учените правеха всичко възможно да се отнасят приятелски към лудото за океана момче и му предлагаха разнообразни задачи през уикенди и ваканции. По-късно любовта към морето го отведе в също така прочутия Океанографски институт «Скрипс», където се дипломира.

— Мислех, че си на Юкатан с Гемей — каза Остин. Не беше нещо обикновено да се види Траут без жена му. Двамата се бяха срещнали в «Скрипс», където тя готвеше докторат по морска биология, и се бяха оженили след завършването. Добрият приятел от ученическите години Руди Гън бе убедил Пол да се включи в групата за специални поръчения, организирана от адмирал Сендекър. Пол се съгласи само при условие, че и жена му дойде. Доволен да пипне наведнъж двама специалисти, Сендекър побърза да се съгласи.

Траут изглеждаше вечно дълбоко замислен. Имаше навика да говори с наведена глава и макар че носеше контактни лещи, гледаше сякаш над очила.

С носовия си глас и подчертаното «а», характерни за родния му Кейп Код, Траут каза:

— От седмици се мъчи да си уреди среща с някаква важна клечка от антропологическия музей в Мексико сити. Гемей не можа да промени датата, така че аз представлявам и двамата.

Сендекър бе застанал пред голям екран, свързан с компютрите на Йегър. Кимна му и след миг на екрана се появи карта на северозападната част на Африка. Като използва огромна никарагуанска незапалена пура, за да посочи мигаща червена стрелка в Мароко, Сендекър каза:

— Всички тук са уведомени за нападението над доктор Киров и изчезването на нейната експедиция. — Извърна се към Остин и Завала: — Кърт, докато вие със Завала се лекувахте, беше съобщено за изчезването на още две експедиции.

За илюстрация, Йегър показа на екрана карта на света. Посочи три мигащи стрелки:

— Организацията на мистър Куин е загубила група ето тук, в Китай. Двама учени и помощникът им са изчезнали в Индия. Това тук е Мароко.

— Благодаря ти, Хирам — каза Сендекър. — Доктор Денвърс, дали бихте ни разказали нещо за вашата организация?

— С удоволствие — отвърна Денвърс и се надигна. Школуваният му глас все още носеше отпечатъка на британско подготвително училище:

— Световният археологически съвет във Вашингтон е стокова борса за всякаква информация, свързана със световната археологическа общност. Във всеки момент, по цял свят са в ход десетки проучвания — каза той с жест към картата. — Те се спонсорират от фондации, университети, правителствени организации или комбинации от трите. Нашата задача е да събираме цялата информация и после да я разпределяме обратно, според нуждите и на премерени порции.

— Може би ще ни дадете конкретен пример? — насочи го Сендекър.

Денвърс се замисли за момент.

— Наш член, в дадения случай университет, искаше неотдавна да извърши някои проучвания в Узбекистан. С едно запитване към нашата база данни, ние бяхме в състояние да ги информираме за всички минали, настоящи и бъдещи проучвания в тази страна, да ги снабдим с всякакви вестници, библиографии или справочници, както и с имената на специалистите в тази област. Също така карти и скици, практическа информация за местни политически условия, наемане на работна ръка, транспорт, състояние на пътищата, климат и т.н.

Сендекър го прекъсна:

— А бихте ли разполагали с информация за изчезнали експедиции?

— Ами — Денвърс свъси космати вежди, — не точно. Захранването с информация зависи от отделните членове. Както отбелязах, ние сме събирачи и разпространители. Материалите ни са в основата си академични. В случая с Узбекистан не би могло да се говори за изчезнала експедиция, освен ако самият университет съобщи за такава. Може би бихме предупредили, че определени райони са опасни. От друга страна, информацията може и да е там, пръсната по файловете, но проблемът е тя да се систематизира, а това би било колосална задача.

— Разбирам — каза Сендекър. — Хирам, можеш ли да ни помогнеш в това отношение?

Йегър закълва по клавишите. Една подир друга, червени стрелчици замигаха върху различни континенти. Към първоначалните три се прибавиха още десетина.

— Това са все експедиции, изчезнали през последните десет години — каза Хирам.

Ноздрите на Денвърс потрепериха, сякаш доловили лоша миризма:

— Невъзможно — каза той. — Откъде имате информацията, която ви позволявала правите такова нелепо предположение?