Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Интересно. Но има ли отношение към проблема? Йегър подръпваше брадицата си, докато Макс описваше други групи убийци, в Индия или нинджите в Япония. Тези групи не подхождаха много на мароканския модел и което беше по-важно — от векове не бяха в играта. Все пак не ги отписа окончателно. Ако ще съставя отряд убийци, трябва да види как са си вършели работата в миналото.

Доктор Киров каза, че са унищожили каменно изображение, което би доказало връзки между Стария и Новия свят преди времето на Колумб. Ако извика всичко известно за доколумбовите култури, дори и при скоростта на Макс, ще трябват десет години да се прегледа информацията. Вместо това Йегър бе въвел понятието паралелна парадигма, което в случая означаваше, че на компютъра по различен начин ще се постави въпросът кой би се разсърдил, ако се докаже, че Колумб не е бил първият представител на Стария свят, стъпил в Новия. И обратното.

Преди няколко дни той постави проблема пред компютрите, но досега не бе намерил време да поиска резултата. Йегър се обади:

— Извикай Пар Пар! — Това бе кодовото наименование на непроизносимата паралелна парадигма.

— Пар Пар е готов, Хирам!

— Благодаря, Макс. Кой би се притеснил от разкритието, че Колумб не е стъпил пръв в Америка?

— Някои учени, историци и писатели. Определени етнически групи. Да уточня ли?

— Не сега. Такава постановка ще бъде ли опасна?

— Не. Да потърся ли сламка към миналото?

Йегър бе програмирал компютрите така, че да дават кратки отговори и да не се впускат в безконечни паралелни задачи без специална заявка.

— Давай! — каза той.

— Испанската Инквизиция категоризира вярата в доколумбов контакт като ерес и я наказва с изгаряне на клада. Инквизицията заявява, че Колумб е вдъхновен от Бога, за да отнесе испанската цивилизация в Новия свят. Връзка към Веспучи?

— Давай!

— Когато Америго Веспучи доказва научно, че Колумб не е стигнал до Индия по нов път, а е стъпил на нов континент, той също е заплашен с обвинение в ерес.

— Защо е било толкова важно това?

— Признаването, че някой друг е открил Новия свят, би лишило от легитимност претенциите върху неговите богатства и би отслабило държавната мощ на Испания.

Йегър обмисли отговора. Испания вече не е световна сила и всичките ѝ някогашни владения в Америка са независими държави. Тук имаше нещо, което не можеше да разбере. Също както дете, убедено, че в мрака на шкафа му се крие чудовище, долавя тежкото му дишане, вижда зелените му очи, но всичко изчезва, щом запали лампата.

Компютърът тихичко пропя мелодията на Биг Бен и собствената карикатурна холограма на Хирам се появи.

— Програмата е изчерпана, печатането свърши — заяви анимираният му двойник. — Айде, излизам за една бира.

Йегър прекарваше толкова много време с компютъра, че беше неизбежно той да си програмира някои от чисто личните му черти.

— Благодаря, Макс.

Йегър мина в съседната стая и взе дългия текст, който бе поискал. Докато изучаваше доклада на Пар Пар за археологическите експедиции, очите му се разшириха. Започна задъхано да повтаря думата «невероятно». Бе прегледал доклада само отчасти, когато вдигна слушалката и набра номер. Обади се отривист глас.

— Имате ли минутка, адмирале? — каза Йегър. — Мисля, че имам нещо, което ще искате да видите.

←52

Assassins — (англ.) убийци.

В 8:45 Остин вкара своя боядисан в тюркоазения цвят на НАМПД «Джип Чероки», стандартен модел, в запазеното място в подземния гараж на главната ѝ квартира — внушителна сграда със соларни стъкла в Арлингтън, щата Вирджиния. Тя даваше подслон на две хиляди учени и инженери и координираше работата на други три хиляди, пръснати по цялото земно кълбо. Джо Завала извика Остин по име, докато прекосяваха фоайето с всичките му водопади, аквариуми и огромния глобус в средата на пода от зелен мрамор. Остин се зарадва да види, че куцукането на Завала е едва забележимо.

Асансьорът се стрелна към последния етаж, където адмирал Сендекър държеше комплекса си от офиси. Докато излизаха от кабината, видяха двама мъже, тръгнали надолу. Единият беше висок около два метра, здраво сложен, с изсечено като от дъб лице. Имаше млечнозелени, дълбоко поставени очи и въгленовочерна коса с по малко сиво на слепоочията. Макар и не така широкоплещо като на Остин, тялото му беше елегантно и жилаво.

Другият контрастираше. Не беше повече от метър и шестдесет, но с гръден кош на булдог и много мускулести ръце и крака. Мургавата кожа и кестеновите очи издаваха италианското му потекло.