Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Сендекър бе примамил Йегър по време на един от набезите си в Силиконовата долина и му възложи изграждането на безусловно най-добрия и голям научен архив по океанология в света. Огромната база данни беше радостта на Йегър и неговата страст. Години бяха отишли, за да се съберат на едно място вековни човешки знания, извлечени от книги, статии, научни и исторически студии. Всичко, написано за морето, бе достъпно не само за сътрудниците на НАМПД, но и за морските изследователи, професионалистите океанографи, морските инженери и подводните археолози по цял свят.

Йегър беше единственият човек в агенцията, който не се съобразяваше с изискванията на Сендекър за облеклото и това му се разминаваше. Което красноречиво говореше за неговите дарби. С джинсовите си яке и панталони, дълга русо сивкава коса, вързана на опашница, и невчесани бакенбарди, прикриващи момчешкото му въодушевление, Йегър можеше да е дошъл от някоя хипарска комуна от шестдесетте години. Всъщност той не живееше в юрта, а пътуваше до и от къщата си в скъпо предградие в Мериленд, с беемве, снабдено с всички екстри. Привлекателната му жена беше художничка, а двете дъщери тийнейджърки учеха в частно училище. Основното оплакване и на трите беше, че Йегър прекарва повече време с електронното си семейство, отколкото с биологическото.

Той все още изпитваше страхопочитание към огромната мощ, поставена под негово ръководство. Заменил бе клавиатурата и монитора с вербални команди и холограмен прожектор. Набегът му в по-нагледните участъци на «Нешънъл джиографик» имаше за цел само да послужи като оправдание за временно откъсване от отговорната задача, върху която работеше, по искане на Сендекър. На пръв поглед тази директива не изглеждаше сложна — да се изясни дали има други нападения над археологически експедиции, подобни на това в Мароко. Оказа се обаче монументална задача. Той дори още повече пренебрегна проявяващите разбиране съпруга и дъщери, за да реши този пъзел.

Макар системата на НАМПД да бе ориентирана към океана, Макс най-редовно влизаше без разрешение в други системи, за да събира информация и да прехвърля данни между лаборатории, вестникарски архиви, изследователски блокове, университети и исторически документации по цялото земно кълбо. Най-напред състави основен списък, в който подреди хронологично, по десетилетия, експедиции до половин век назад. В списъка имаше стотици имена и дати. След това изгради компютърен модел, въз основа на известните събития около мароканския инцидент. Помоли Макс да сравни модела с всички експедиции от списъка, като търси във всякакви източници — академични трудове, научни списания, новини, да ги съпостави и да установи дали и други експедиции са стигали до такъв непредвиден край. И да не забравя да търси модели.

Източниците често се оказваха откъслечни и дори съмнителни. Също като скулптор, който се взира, за да открие фигурата в мраморния блок, Йегър оряза списъка. Все още си оставаше достатъчно дълъг, за да обезкуражи и най-упорития изследовател, но това обстоятелство само изостри апетита му. След няколко дни бе събрал огромно количество информация. Сега ще помоли компютрите да пресеят всичко и да изчистят резултата в удобен за консумация вид.

— Макс, моля отпечатай резултатите си, след като изчерпиш програмата! — обърна се Йегър към компютъра.

— Скоро ще те информирам. Извинявай за закъснението! — отвърна мекият, монотонен глас. — Защо не си сипеш още едно кафе, докато чакаш?

Времето не означава нищо за един компютър, помисли си Йегър, докато изпълняваше предложението на Макс. Каквото правеше, правеше го с невъобразима бързина, но независимо от това колко бърз и интелигентен беше Макс, той нямаше представа какво означава Сендекър да ти диша по чиповете. Беше му обещал резултатите за следващата сутрин. Докато Макс се трудеше, можеше да прекъсне за момент, да иде в кафето на сградата или просто да напусне тая светая светих за кратка разходка. Не обичаше да напуска електронните си бебета и вместо това, използваше други опции.

Зяпна в тавана и си припомни как Нина Киров каза, че убийците дошли през нощта, изклали всички и после се отървали от телата.

— Макс, я да погледнем на assassins 52.

Макс беше всъщност система от много компютри и както човешкият мозък, можеше да работи по няколко сложни задачи едновременно.

— Това не би трябвало да е проблем. — След миг гласът на компютъра се обади: — Assassins, английски аналог на арабското hashashin, означаващо «зависим от хашиша човек». Таен ислямски политико-религиозен орден от XI век, ръководен от водач с абсолютна власт и негови заместници. От членовете, наричани посветилите се, се изисквало пълно подчинение. Фактически били убийци, които ликвидирали политически лидери и предлагали услугите си за пари. Осигурявали им хашиш и плътски удоволствия в излишък, като ги убеждавали, че така изглежда раят, където ще попаднат, ако се справят със задачата си. Тази секта разпространява своя терор в течение на повече от двеста години.