Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Преоблечен в чисти шорти и риза с къси ръкави, той отиде в кухнята, свари си половин кана силно кенийско кафе и забърка в тиган яйца с бекон. Понесе подноса през плъзгаща се врата към площадката с изглед към Потомак и загледа реката, докато закусваше. Все още с приятното усещане от холестероловата атака, той си наля още една чаша кафе и се прехвърли в кабинета. Пъхна в стереото един диск на Колтрейн, настани се в тапицирано с черна кожа кресло и заслуша инструмента на Антон Сакс, засвирил със звук, който и създателят му не би допуснал, че е достижим. Нямаше нищо изненадващо, че Остин обича съвременния джаз. В известен смисъл музиката на Колтрейн, Оскар Петерсън, Кейт Джарет, Бил Еванс и други майстори в богатата му дискотека отразяваше собствената личност на Остин. Стоманено спокойствие, прикриващо огромна енергия и упоритост, способност да потърси дълбоко в себе си резерви, когато се изискваше свръхчовешко усилие, дарба за импровизации.

Просторното помещение представляваше еклектична смесица от старо и ново, старинни колониални мебели от тъмно дърво и бели стени с оригинали от съвременни художници. Необичайно за човек, възпитан в и край морето, който прекарва голяма част от живота си върху или под водата, в него имаше съвсем малко неща, свързани с нея. Наивно изображение на опънал платна клипер, поръчано от някой капитан на китайска търговска джонка на някой хонконгски Пикасо, карта на Тихия океан от XIX век, няколко моряшки инструмента, снимка на платноходката му и защитен със стъкло мащабен модел на състезателния хидроплан.

Лавиците на библиотеката му бяха запълнени с подвързани с кожа издания на морски приключения от Джоузеф Конрад и Хърман Мелвил, както и десетки книги в областта на свързани с океана науки. Но най-изтъркани бяха кориците на автори като Платон, Кант и други велики философи, които обичаше да изучава. Остин съзнаваше двойствеността си, но не намираше нищо странно в нея. Мнозина морски капитани са се установили във вътрешността на сушата, след края на кариерата си в бурното море. Остин още нямаше намерение да се мести в Канзас, но морето беше дива и претенциозна любовница и той имаше нужда от това тихо убежище, далеч от смазващите ѝ обятия.

Докато пиеше кафето си, погледът му се спря върху чифта пистолети на Ментън, окачени над камината. Остин имаше почти двеста комплекта пистолети за дуел в колекцията си. Повечето се пазеха в огнеупорен шкаф. По-новите придобивки бяха в къщата. Той се въодушевяваше не само от майсторската изработка и смъртоносната красота на пистолетите, но и от историческите обрати, които едно добре заредено топче може да причини, изстреляно в някоя ранна утрин. Помисли си какво ли би станало, ако Аарон Бър не бе застрелял Александър Хамилтън. Пистолетите го върнаха към събитията на «Нерей». Каква странна нощ! По време на оздравяването си у дома, Остин преглеждаше нападението в съзнанието си отново и отново, бързо пренавиваше, спираше картината като на видеомагнетофон.

След битката, изтощението и загубата на кръв си казаха думата. Едва бе направил десетина стъпки и не можа да продължи, свлече се като в забавен кадър и остана седнал на пода. Капитан Фелън каза на останалите, че всичко е свършило. Те излязоха от скривалището, вдигнаха Остин и Завала от палубата и ги понесоха на носилки към лазарета. Пътьом минаха край нападателя, когото Остин бе заковал с един изстрел на пистолета за дуел. По негово настояване спряха и един от екипажа с по-здрав стомах махна маската от лицето на мъртвия. Беше на около тридесет години, мургав, с дебели черни мустаци и без отличителни белези, ако не се смята кръглата дупка в челото.

Завала седна в носилката си и подсвирна тихичко:

— Кажи ми, че си имал лазерен прицел на оня аркебуз 51. Движеща се в тъмнината мишена! Ако не го бях видял, щях да кажа, че такъв изстрел е невъзможен.

— Той си е невъзможен — отвърна Остин с извинителна усмивчица. — Не исках да рискувам с тази рана.

Както обясни на Завала, докато им правеха свестни превръзки, тази необичайна точност няма нищо общо с неговия прицел или с мошеническите нарези в цевта. В бързината, Остин бе завил в погрешна посока малкото болтче за регулиране на съпротивлението на спусъка, той бе станал много лек и изстрелът бе дошъл от само себе си. Хеликоптер на една от петролните компании, прихванал сигнала за бедствие, взе двамата ранени и Нина Киров от «Нерей» и ги остави в Тарфая. Капитан Фелън отказа да напусне кораба и след като фелдшерката гарантира, че до няколко дни, той ще възстанови отчасти способностите си, остана, за да откара «Нерей» към Юкатан. След няколко часа Остин и Завала бяха на борда на служебен самолет на НАМПД, отклонен от полета си за САЩ от Рим. Нина се качи на същия самолет до летище «Дълес». Болкоуспокояващите, които дадоха на Остин, го нокаутираха и той спа почти през целия полет.