Клайв Къслър - Загадката „Серпента

След продължителен разговор той окачи слушалката и се усмихна:

— Казаха да наемем няколко работника от селото, но да изчакаме да изпратят някого с парите. Казах им, че дъждовният сезон е на прага. Те казват: четиридесет и осем часа.

Върнаха се в пещерата и се впуснаха във фотографиране и каталогизиране на стените. След два дни Мехта и водачът се отправиха към селото, за да посрещнат представителя на «Тайм куест». После заваля.

Ъруин се зае със записките си. След като хората не пристигнаха до смрачаване, той си свари ориз и боб с къри. Стъмни се и май щеше да прекара нощта сам. Зарадва се, когато долови тихи стъпки, докато привършваше с миенето на чиниите в изворната вода на естествено басейнче.

— Най-после, приятели мои — каза той през рамо. — Боя се, че изпуснахте вечерята, но може би ще ме убедите да сваря още ориз.

Не последва отговор. Ъруин се извърна и видя някаква фигура, застанала точно от външната страна на петното, осветено от лампата. Като помисли, че може би е някой от селото, изпратен от Мехта, Ъруин каза:

— Стресна ме. Мехта ли те праща?

Фигурата пристъпи мълчаливо напред. В ръката на непознатия блестеше метал и през последните ужасяващи мигове от своя живот Ъруин разбра какво е станало с Мехта и водача, макар да не разбра защо.

Китай

— На какво разстояние сме от мястото, Чан?

Жилавият човек, седнал пред дългия лост за управление на речната лодка, показа два пръста.

— Две мили или два часа? — попита Джек Куин.

Върху съсухреното лице на кормчията грейна беззъба усмивка. Сви рамене и поклати глава. Или въпросът излизаше от пределите на ограничените му познания по английски, или просто не можа да го чуе в шума от старинния извънбордов двигател «Евинруд».

Износени клапани, повреден шумозаглушител и разхлопан корпус, който вибрираше като мембраната на тъпан, обединяваха усилията си в тътен, който, заедно с отразеното от бреговете ехо, лишаваше от успех всеки опит за вербална комуникация.

Куин прокара пръсти през оредяващата си черна коса и размърда масивното си тяло в безуспешен опит да намери по-удобно положение за долната му част. Загубена работа. Ниската тясна лодка имаше далечна прилика с дъска за сърф и беше отчасти покрита с груба обшивка, чиято твърда повърхност беше така нажежена от слънцето, че не допускаше и мисъл за сядане.

Накрая Куин се предаде. Изгърби рамене и загледа пейзажа с празен поглед. Отминали бяха оризови полета и чаени плантации. От време на време виждаха по някой пасящ бивол, но скоро само златистите поля се простираха от брега към забулените в облаци далечни планини. Куин бе изгубен като ценител на китайските природни красоти. Беше в състояние да мисли единствено за Фъргюсън, ръководителя на експедицията.

Първото му съобщение бе заинтригуващо:

— Намерихме много глинени войници. Може да излезе по-голямо от Сиам.

Куин разбра веднага, че става дума за седемхилядната теракотова армия войници, открита при едно имперско погребение край китайския град Сиам. Такива новини Куин предаваше с удоволствие на ръководството на Източноазиатската фондация, чийто изпълнителен директор беше самият той.

Фондацията беше основана от група заможни люде с цел укрепване на разбирателството между Изтока и Запада и за да компенсира вредите от търговията с опиум. Беше и една възможност да се отписват разходи от данъците, така че живеещите в излишък, с помощта на натрупаното от предците им състояние, чрез превръщането на стотици хиляди китайци в наркомани, да могат да си живеят още по-комфортно.

Като част от програмата, фондацията спонсорираше и археологически експедиции в Китай. На тях се гледаше с добро око в борда на директорите, защото не струваха на фондацията и петак. В по-голямата си част се финансираха от аматьори ентусиасти, които си плащаха за участието, защото понякога резултатите от подобни експедиции пълнеха първата страница на «Ню Йорк таймс».

Ако беше сигурен в положителен медиен отзвук, Куин отиваше на мястото на откритието, но по принцип трудно позволяваше да го измъкнат от махагоново кожения комфорт на кабинета му в Ню Йорк.

Второто съобщение от разкопките беше още по-обнадеждаващо от първото:

— Открита е интересна находка. Следват подробности.

Куин вече подковаваше връзките си в телевизията и вестниците, когато пристигна третото съобщение:

— Находката е от майски произход!

Преди да постъпи във фондацията, Куин оглавяваше университетски музей и имаше бегла представа за древните култури. Изстреля отговор за Фъргюсън: