Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Мусоните, които преминават над Индия от Арабско море, оставят по-голямата част от влагата си върху планинската верига, известна под името Западни планини. Докато мокрите въздушни потоци стигнат областта Декен, в югоизточната част на Индия, количеството на валежите спада до шестдесет сантиметра. Застанал на входа на пещерата, професор Артър Ъруин наблюдаваше водните талази, леещи се от тъмносивото небе, и не можеше да повярва, че по официални данни, в района падат толкова валежи, колкото и в Лондон. Само днешният следобеден душ, който тъкмо се доизливаше, би могъл да отнесе сградата на парламента.

Входът на пещерата бе разположен на стръмен склон над потънала в пищна растителност, тясна долина. Гъстата гора на юг от река Инд е най-древната част на Индия и някога имаше славата на дива и населена с демони местност.

Ъруин не се тревожеше толкова от демоните, колкото от мислите за местонахождението и съдбата на хората си. Изминаха шест часа, откак професор Мехта бе поел към селото, заедно с безмълвния им водач. Самото село се намираше на един час по кален път и през един поток. Надяваше се мостът да не е отнесен от някой неочакван порой. Професорът въздъхна. Нищо не може да направи, освен да чака. Имаше достатъчно хранителни запаси и работа за вършене. Влезе обратно в пещерата. Мина между две колони, крепящи подковообразна арка, и влезе в прохладната централна част на храма.

Бедният Мехта! Това си беше негова експедиция, в края на краищата. Така развълнувано се бе обадил по телефона:

— Трябва ми кеймбриджки етнолог на средна възраст за една експедицийка. Можеш ли да дойдеш в Индия? На мои разноски.

— Да не би индийският музей изведнъж да е станал по-малко стиснат?

— Не е, но не става дума за него. Ще ти обясня по-късно.

Будистките монаси, изкопали тази пещера в плътната скала, с чук и длето, бяха следвали съветите на Учителя, който зове своите последователи да се оттеглят за «водна почивка», на медитации и учене през дъждовния сезон.

Входни отвърстия, от двете страни на храма, водеха към спартанските монашески килии. Каменните ложета, на които Ъруин и останалите бяха поставили спалните си чували, не бяха най-удобният тип легла, но поне бяха сухи.

Главното помещение беше изградено като християнска базилика. Светлината от вратата стигаше до далечния край, където би се намирал олтарът в една черква. Ъруин загледа с възхищение изкусно скулптираните колони, подпрели цилиндричния свод. По стените бяха изрисувани сцени, представящи живота на Буда, и което бе най-интересно за Ъруин — светски и битови сцени, които позволяваха находката да се датира към 500 години преди Христа.

Декан беше прочут със скалните си манастири и се приемаше, че всички налични са вече открити. После намериха този, скрит в буйната растителност. При първото посещение, Мехта и Ъруин изучаваха рисунките, когато от едно съседно помещение ги извика водачът:

— Елате бързо! Човек!

Спогледаха се, решили, че водачът е открил скелет. Когато влязоха обаче в хладното, мрачно пространство и насочиха фенерчетата си към ъгъла, видяха каменна фигура, висока може би пет стъпки. Мъжът се бе навел, с извърната на една страна глава. На височината на стомаха си държеше подобен на чиния съд.

Ъруин го разгледа с невярващ поглед, после се върна в храма и седна.

Мехта го последва:

— Какво има, Артър?

— Тая фигура. Виждал ли си някога нещо подобно?

— Аз не, но ти очевидно си виждал.

Ъруин подръпна нервно козята си брадичка.

— Преди години пътувах из Мексико. Спряхме при едни развалини от времето на маите при Чичен Ица. Там има по-голямо подобие на същата фигура. Наричат я Чак Моол. Оная кръгла чиния в ръцете му се е използвала за събиране на кръвта при жертвоприношение.

— Мексико — промълви Мехта с недоверие.

Ъруин кимна:

— Като го видях тук… така не на място и извън времето…

— Разбирам естествено. Но може да грешиш. Има огромен брой сходства в различните култури.

— Може би. Трябва да го отнесем за идентифициране.

Тъжните очи на Мехта станаха още по-тъжни:

— Но ние още не сме започнали работата си.

— Няма причина да не го направим, но това тук е важно.

— Разбира се, Артър — каза Мехта с неохота, като си спомни колко импулсивен беше Ъруин още като студент в Кеймбридж.

Върнаха се в селото, взеха си камиона и отидоха до най-близкото място с телефон. Мехта предложи да се свържат с «Тайм куест», нестопанската организация, която финансираше експедицията, и да поискат средства за транспортиране на статуята. Мехта обясни, че единственото изискване на организацията е да бъде уведомявана за всяко по-значително откритие.