Клайв Къслър - Загадката „Серпента

В края на краищата болките намаляха. Днес единственият спомен за щастливия изстрел на оня убиец беше лекото смъдене при разгряването. Започна да се чувства добре от момента, в който се вмъкна в корпуса на лодката, пъхна ходила в подобните на налъми, закрепени за пода стъпенки и блъсна плъзгащата се седалка няколко пъти напред-назад, за да раздвижи коремните си мускули. Нагласи ключовете на веслата така, че да получи най-голямата възможна мощ при всяко движение.

Като се наведе напред, Остин потопи лопатите на греблата и внимателно задърпа назад ръкохватките им, оставяйки тежестта на тялото да свърши основната работа. Скулът се понесе по повърхността като водно насекомо. Това беше най-добрият ден досега. Всякакъв спомен за болка беше надмогнат от радостта да гребе с нормален ритъм. Седеше изправен с длани, обхванали ръкохватките, за по-голяма стабилност. Отначало гребеше бавно, плитко и с дълъг размах. След всяко движение вдигаше греблата във въздуха на сантиметри от повърхността, като извиваше лопатите хоризонтално, за да намали ефекта от съпротивлението на въздуха. Изсумтя от задоволство — гребеше добре.

Скулът се носеше тих като шепот край величествените стари имения, наредени покрай брега. Влажният, ухаещ на цветя въздух, който изпълваше дробовете му, наподобяваше парфюм на стара любов. Което донякъде си беше така. За Остин гребането бе повече от основното му физическо упражнение. С необходимостта да се набляга повече на техниката, отколкото на физическата мощ, това сливане на дух и материя беше като дзен медитация. Вече напълно концентриран, той увеличи темпото, постепенно влагаше все по-голяма част от мощта на широките си рамене, докато накрая циферблатът на брояча, разположен точно над ходилата му, показа нормалния ритъм от двадесет и осем за минута.

Под козирката на тюркоазената му бейзболна шапка с надпис НАМПД се стичаше пот, гърбът на фланелката му бе прогизнал от пот, а бутовете му бяха изтръпнали, въпреки специално подплатените шорти за колоездене. Но всички сетива му съобщаваха, че е жив. Елегантната черупка летеше по реката сякаш греблата ѝ бяха криле. Имаше намерение да гребе първия етап от четиридесет и пет минути срещу течението, после да обърне и да остави то да му помогне при връщането. Нямаше смисъл да насилва късмета си.

Заслепяващ блясък откъм брега попадна в очите му. Източникът беше поставена на тринога зрителна тръба, в чийто обектив се отразяваше слънцето. Някакъв мъж бе яхнал сгъваемо столче, вторачен в окуляра на тръбата си. Бяла памучна шапка бе нахлупена ниско над очите, а останалата част от лицето се криеше зад уреда. Остин бе видял този човек за пръв път преди няколко дни, когато го помисли за орнитолог, тръгнал да наблюдава птици. Само едно нещо не се връзваше — тръбата беше насочена постоянно към Остин.

След няколко минути той направи замислената маневра и се спусна обратно по реката. Когато наближи птичаря, Остин прибра греблата, оставяйки се на течението, и махна с ръка, с надежда човекът да вдигне глава. Окото си остана залепено за окуляра. Остин разгледа птичия почитател, докато скулът се плъзгаше безшумно край него. После се ухили, поклати глава, хвана греблата и пое към къщи.

Сайвантът за лодки, издигнат във викториански стил, е бил част от крайречно имение. С бледосинята си дъсчена обшивка и мансарда, увенчана с куличка, той представляваше умалено копие на основната къща, ако се изключат вътрешните изменения. Остин насочи черупката към брега, скочи на рампата, изтегли скула нагоре и го натика под сайванта. Положи го върху рама до друга своя играчка — малък хидроплан. Остин притежаваше още две лодки — седемметрова ветроходка и състезателен хидроплан, закотвени в марината на Чесапийк. Харесваше класическата линия на ветроходната лодка, нейната история, както и обстоятелството, че въпреки издутия си корпус и единствено платно, тя беше бърза, особено след направените от него подобрения, и можеше да вгорчи дните на по-големи и елегантни съдове. Беше изключително мореходна и той я подлагаше на свръхизпитания по отношение на атмосферни условия и разстояния, просто за удоволствие. Макар че Остин харесваше интелектуалните предизвикателства на гребането, а платноходка управляваше почти откакто бе проходил, той бе развил рано влечение към скоростта и караше състезателни лодки от десетгодишен. И днес те бяха негово любимо занимание.

Като прибра скула, той се изкачи по вътрешната стълба до главния етаж и после по една по-малка влезе в спалнята си, разположена в кулата. Хвърли дрехите си в един кош и отми сутрешните усилия с горещ душ. Докато се бършеше пред огледалото, разгледа огнестрелната рана. Беше загубила яркочервения си цвят и бе порозовяла. Скоро щеше да се присъедини към останалите избледнели белези по кестеновата кожа. Всички бяха спомени от сблъсъци и насилия. Понякога се питаше дали пък тялото му няма някакво вродено свойство да привлича куршуми и остри инструменти, както магнитът привлича желязо.