Клайв Къслър - Загадката „Серпента

В края на студената война, ЦРУ закри това звено. Остин вероятно щеше да бъде прехвърлен в друг отдел, ако не бе нает от адмирал Сендекър за специални подводни операции, които често излизаха извън пределите на правителствения контрол. Сендекър можеше да си вика против ЦРУ, колкото иска, но сам познаваше добре похватите на плаща и кинжала.

Остин погледна часовника си. Десет. В Сиатъл ще е седем. Вдигна слушалката и набра номер. Обади се глас, напомнящ трион.

— Добро утро — каза Остин. — Обажда ти се син номер едно.

— Отдавна не съм те чувал.

— Вчера ти се обадих, татко.

— Много нещо може да стане за двадесет и четири часа — отговори бащата с добродушна грубоватост.

— Така ли? Например?

— Ами например сключване на многомилионен договор с китайците. Ето какво. Не е зле за дъртак като мен.

Именно от баща си Остин бе наследил мечата си структура и упоритост. Вече в средата на седемдесетте, старият Остин бе съвсем леко превил широки рамене, но най-редовно извършваше такава работа, от каквато и по-млад може да си замине. Неговата сиатълска компания за морско спасяване го бе направила богат. Но той и днес си караше колата сам, особено след смъртта на майката на Остин, преди няколко години. Както и при други мъже, които сами са си пробили път, вече не парите, а тръпката от играта, имаше значение за него.

— Поздравления, татко! Не мога да кажа, че съм изненадан. Но ти трудно можеш да се наречеш дъртак и това ти е известно.

— Не си губи времето да ме четкаш! Приказките не струват пукната пара. Кога ще отскочиш, та да го полеем с бутилка «Джак Даниълс»?

Само това ми липсваше, помисли си Остин. Една вечер с яко пиещия му баща би го върнала в болницата.

— Няма да е днес. Връщам се на работа.

— Тъкмо сега. Само го усукваш — в гласа му имаше разочарование.

— Ти да не си говорил с адмирала? И той каза нещо подобно.

— Ами, имам си по-важни неща за правене. — Баща му само наполовина се шегуваше. Той много уважаваше Сендекър. От друга страна, в негово лице виждаше съперник, що се отнася до собствения му син, и никога не изоставяше надеждата, че един ден, на Кърт ще му дойде ума в главата и той ще се върне да поеме семейния бизнес. Понякога Остин си мислеше, че именно тая надежда го крепи.

— Нека разбера какво иска. Ще ти се обадя пак.

Последва дълбока въздишка:

— Добре, прави, каквото трябва да правиш! Ще прекъсна. Търсят ме по другата линия.

Остин се загледа в замлъкналата слушалка и поклати глава.

При по-друго настроение той се бе мъчил да си представи какво ще стане, ако мечоподобният му баща и дребният, но корав като батамско петле Сендекър се сблъскат лице в лице.

Не би заложил за изхода от двубоя, но в едно беше сигурен — не искаше да е наблизо, ако нещо такова се случи.

Дискът на Колтрейн свършваше. Смени го с Гери Мълиган и се отпусна в креслото, усмихнат, в очакване на предстоящата наслада от последните часове на безделие, може би за много седмици напред. Радваше се, че Сендекър се бе обадил и бе сложил край на отпуската му. Не ставаше дума само за скуката. Адмиралът не беше единственият, който искаше да види дъното на «тая мароканска история».

←51

Аркебуз — старинна пушка, възпламенявана с фитил.

Хирам Йегър се бе излегнал в креслото си с ръце зад главата и наблюдаваше през телените си бабешки очила триизмерното фотографско черно-бяло изображение на закръглена млада жена от Суматра. Тя изглеждаше по-жива и от истинска, благодарение на холограмата, прожектирана на огромен монитор зад подковообразна рамка. Попита се колко ли милиона момчета получават първите си уроци по женска анатомия от мургавите момичешки фигури от страниците на «Нешънъл джиографик».

С въздишка на сънлива носталгия, Йегър каза:

— Благодаря за почерпката, Макс.

— Моля — отвърна безтелесният глас на компютъра с женски тембър. — Помислих си, че ще ви хареса малка почивка. — Готовата за женене мома изчезна обратно в 1937 година, когато завинаги я бе замразил фотограф на списанието.

— Събуди приятни спомени — каза Йегър, като отпи от кафето си.

От личния си терминал в малка странична стая, началникът на комуникационната мрежа на агенцията можеше за един миг да проникне, където пожелае в огромния информационен комплекс на компютърната система, заемаща изцяло десетия етаж на главната квартира на НАМПД. Обикновено световните сензации се създаваха от материалните постижения на агенцията. Използването на суперсъвършени изследователски кораби, съдове за дълбочинни проучвания и цял куп подводни роботи, възбуждаше въображението на обществеността. Но една от най-големите заслуги на Сендекър, невидимият диамант в короната на НАМПД, беше огромната, бързодействаща компютърна система, която Йегър бе създал, в условия на пълна свобода и неограничено финансиране, осигурени от адмирала.