Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Високият протегна ръка:

— Май минаха три месеца, откак не сме се виждали, Кърт.

Дърк Пит, директор за специални задачи при НАМПД, и неговият помощник Ал Джордино бяха легенда в агенцията. Разнообразните им дела през годините, откак тя бе основана от адмирал Сендекър, бяха послужили за основа на множество приключенски романи. И макар пътищата на Пит и Остин да се кръстосваха рядко, те бяха добри приятели и често се гмуркаха заедно за развлечение.

Остин отвърна на здравото ръкостискане.

— Кога ще имате време, вие двамата, да обядваме заедно, та да разправите за последните си подвизи?

— Не по-рано от няколко седмици, мисля. След час излитаме от военновъздушната база «Ендрюс».

— И накъде? — попита Завала.

— Една задача в Антарктида, която ни постави адмиралът — отвърна Джордино.

— Да не сте забравили калъфчетата за топките — обади се Завала с огънчета в очите.

— Никога не излизам без тях — ухили се Джордино.

— Ами вие с Джо? — поинтересува се Пит.

— Отиваме при адмирала да видим какво ни е приготвил.

— Дано ви прати в тропически води!

— Дано! — изсмя се Остин.

— Обадете се, когато се върнете — каза Пит. — Ще вечеряме у нас.

— О, с удоволствие — каза Остин. — Винаги ми е приятно да видя автомобилната ти колекция.

Асансьорът пристигна отново и вратите се отвориха. Пит и Джордино влязоха вътре и се обърнаха:

— Всичко хубаво, момчета! — каза Джордино. — Само късмет, накъдето и да сте тръгнали! — После вратите се затвориха и те изчезнаха.

— Май за пръв път виждам Дърк и Ал без превръзки, без да куцат и неокървавени — обади се Остин.

Завала вдигна поглед към небето:

— Благодаря, че без нужда ми припомняш, че работата за НАМПД крие и някои неудобства.

— Че ти как мислиш, защо агенцията предлага толкова щедро финансирани здравни програми? — попита Остин, докато влизаха в просторна чакалня със стени, окичени със снимки на адмирала, който си общува с президенти и други светила от политическия и научния небосклон. Секретарката им каза да влизат направо.

Сендекър се изтягаше зад огромното бюро, изработено от полиран трюмов люк, взет от потопен кораб на Конфедерацията. Облечен в идеално изгладени тъмносиви панталони и скъп блейзър в морскосиньо с бродирана златна котва на гърдите, Сендекър имаше нужда само от една бяла фуражка, за да завърши спортсменския си образ. Но той не беше капитан от яхтклубен мащаб. Излъчваше естествен авторитет, резултат от тридесет изпълнени с отличия години във военния флот, плюс опита от донякъде трудноватата служба като ръководител на правителствена, морска агенция, лично изградена от него, започвайки от нула. Кореняците във Вашингтон разправяха, че присъствието на Сендекър напомняло за Джордж Маршал, генерал и държавен секретар, който още с влизането си през вратата не оставял никакво съмнение кой командва.

Адмиралът скочи, сякаш имаше пружини вместо крака и излезе иззад бюрото, за да поздрави двамата мъже.

— Кърт! Джо! Колко се радвам да ви видя — викна той възторжено, като се опита да им счупи ръцете, здрависвайки се. — Добре изглеждате. Радвам се, че и двамата имахте възможността да се видим.

Сендекър изглеждаше спретнат и във форма, както винаги, далеч под своите шестдесет и пет години. Ясните очертания на Вандайковата брадичка, чийто огненочервен цвят се сливаше с този на косата и донякъде с темперамента му, бяха като изрязани с лазер.

Остин вдигна вежди. Просто не можеше да се поставя въпросът за идването им — войнственият основател и ръководител на НАМПД беше известен с неохотата си да приема «не» за отговор.

Като изобрази сериозна усмивка, Остин каза:

— Благодаря, адмирале, ние с Джо се лекуваме бързо.

— Че къде ще вървите — отвърна Сендекър. — Бързото възстановяване е предпоставка за назначаване в НАМПД. Ако не ми вярвате, питайте Пит и Джордино!

Плашещото в цялата работа, помисли си Остин, е, че адмиралът се шегува само отчасти. А още по-плашещо бе, че Остин и Завала нямаха търпение да получат нова задача.

— Ще гледам да си сравним контузиите с Дърк на чаша текила с лед и лимон следващия път, сър.

Завала не можеше да се лиши от възможността да се закачи:

— Двойка инвалиди като нас, сър, надали биха били от полза за агенцията.

Сендекър се усмихна и сърдечно тупна Завала по гърба:

— Винаги съм се възхищавал на чувството ти за хумор, Джо. Би могъл да се представиш добре в ролята на комик по баровете, където прекарващ нощите си в дамска компания, както научавам. Сигурно и те допринасят за лечението ти?