Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Йегър сви рамене лаконично:

— От вашата база данни.

— Не може да бъде! — заяви Денвърс. — За да имате достъп до нея, трябва да сте член на САС. А и голяма част от информацията е на специален режим за достъп. Даже и членовете не могат да влизат от файл във файл. Първо задават парола, после ги проверяват.

Не за пръв път Йегър чуваше да се твърди, че електронните му бебета можели едва да пристъпват, докато всъщност те спринтираха. Отдавна се бе отказал да спори. Просто се усмихна.

Загледан в блещукащите стрелки, Сендекър отбеляза:

— Мисля, че това излиза от пределите на случайността.

Денвърс все още беше поразен от откритието, че някакъв тип с вид на персонаж от «Коса», е могъл безпрепятствено да проникне в компютърната му система.

— Да, доста отвъд пределите — каза той, с огромно усилие да запази каквото може от достойнството си.

— Най-искрените ми извинения, доктор Денвърс! — обади се Сендекър. — Когато научих за инцидента в Мароко, помолих Хирам да направи проучване за подобни случаи във вестниците и да съпостави данните с други източници. Това, че е избрал именно вашата организация за непозволените си действия, доказва колко важна е тя. Опасявам се все пак, че положението е още по-лошо.

Йегър каза:

— Прегледах отчетите за археологически експедиции в основните издания, сравних ги с вашите файлове и продължих да отсявам зърното от плявата. За последните пет години беше лесно. По-сложни станаха нещата по-назад, когато още не са използвали компютри. Това проучване не е пълно, но резултатите са много добре документирани. Изхвърлих всички експедиции, в които не е имало трупове или пък е имало, но в резултат от природни бедствия.

Мишката кликна. Чу се въздишката на Денвърс. Картата светна като неонова реклама на «Таймс скуеър». Десетки червени стрелки мигаха по всички континенти.

Реакцията на Куин беше рязка:

— Шантава работа! — каза той. — За бога! Това да не ви е Индиана Джоунс! Археологическите експедиции не изчезват от лицето на земята просто така, без никой да забележи.

Сендекър се обади спокойно:

— Добре казано, мистър Куин! И ние се изненадахме от големия брой изчезнали експедиции. Обществеността не се отнася с безразличие към тия събития, но те са пръснати през десетилетия, а и е имало времена, когато е било обичайно за изследователите да се загубват от погледа на обществото за дълги години. А в някои случаи — завинаги. Щяхме ли да научим какво е станало с доктор Ливингстън 53, ако храбрецът Стенли 54не бе тръгнал по следите му?

— Ами медиите? — попита Куин.

Сендекър отвърна:

— От Хирам научих, че понякога хора с достъп до сериозни източници на информация, като например «Ню Йорк таймс», се поразравяли в документацията и намирали подобен случай в миналото. Когато работата се раздухвала, както при изчезването на експедиция на «Нешънъл джиографик» в Сардиния през 1936 година, вината била приписвана на бандити или на злополука. Можем да отхвърлим известен процент. Наводнения, вулкани. — Той млъкна за момент. — Онова, което ме тревожи, е, че има тенденция към нарастване.

Все още неубеден, Остин се облегна на лакти и загледа втренчено картата:

— Днес комуникациите са много по-ефикасни от времето на Стенли — отбеляза той. — Дали това няма отношение към тая тенденция?

— Заложих и този фактор в уравнението, Кърт — каза Йегър, — и въпреки това, кривата отива нагоре.

Руди Гън свали очилата си и замислено загриза роговите им краища:

— Напомня ми един филм — «Някой избива големите шефове в Европа».

— Само че, тук не става дума за шефовете и случаите не се ограничават в Европа — отвърна Сендекър. — Ако случилото се с доктор Киров може да ни служи за някаква отправна точка, някой избива известните археолози.

Денвърс се облегна в креслото си. Червендалестото му лице бе добило цвета на тесто.

— Боже мой! — прегракнало прошепна той. — Какво става?

— Какво наистина? — Синият поглед на Сендекър опипа лицата на присъстващите едно по едно. — Помолих Хирам да изведе общи признаци при отделните случаи. Нищо. Експедициите са невероятно разнообразни. По численост се движат от трима до над двадесет. Действат по цял свят. Били са организирани от най-различни групи и от частни лица. И все пак, има общ знаменател. Онова, което полицията нарича свързващо звено. При всички случаи, преди мароканския, експедициите изчезват изцяло. Опитът на доктор Киров е травматизиращ, но в перспектива може да се окаже положителен, ако даде възможност да предотвратим подобни случаи занапред. Сега знаем, че тези експедиции не са се разтворили във въздуха. Знаем, че са изтребени от обучени убийци.