Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Облегнат на металната обшивка на подводницата, Остин изложи своя план под немигащия поглед на страничните ѝ илюминатори. Седнал на ръба на една метална рама, за да даде отдих на раната си, Завала каза с възхищение:

— Класическа стратегия, тип Кърт Остин. Точност до секунда, с нищо неподкрепени предположения и много късмет. Като вземем предвид обстоятелството, че сме натикани до стената, аз гласувам за.

Капитанът кимна в съгласие. Тоя човек можеше да падне от едно духване, но се държеше така, сякаш имаше зад гърба си армейска бригада. С щръкналия изпод окървавената превръзка пистолет за дуел среброкосият Остин приличаше на холивудски пират от филм на Ерол Флин. Фелън реши, че щом трябва да се бие за своя кораб при такова мизерно съотношение на силите, по-добре е да има на своя страна тия двама откачени.

Приключили стратегическото съвещание, те се промъкнаха през една задна врата, която ги отведе от хангара на подводницата към кърмовата палуба. Точно зад научната надстройка, към палубата бяха прикрепени два контейнера, използвани като допълнително лабораторно пространство. Тримата се отправиха покрай тях, през палубата, докато стигнаха самата кърма на кораба под масивните колони на рамката с форма на А, използвана за спускане и изтегляне на подводницата от океана.

Палубата изглеждаше безлюдна, но Остин знаеше, че няма да останат дълго сами, и дори разчиташе именно на това.

— Какво трябва да правя? — попита Остин капитанът и съжали, че изобщо е хранил някакви съмнения по отношение на сърцатия стар морски вълк.

— Вие единствен разполагате с чифт здрави крака и ръце. Доколкото в тази си фаза операцията не изисква умствено напрежение, ще трябва да се заемете с черната работа.

Под едноръкото ръководство на Остин капитанът донесе от склада четири туби бензин, използвани от работните лодки, и ги разположи на равни разстояния една от друга от средата на палубата до контейнерите. Всяка от червените пластмасови туби съдържаше по двадесет литра.

След тези усилия, капитанът усети световъртеж и трябваше да си почине.

Остин, чиято собствена глава бе олекнала от загубата на кръв, не можеше да го вини. Завала бе намерил някакво късо дървено весло и го използваше вместо патерица, куцукайки из палубата като Големия Джо Силвър. Каза, че се чувства добре, но стисна зъби, докато се отпускаше върху макарата на един палубен винч.

— Май скоро няма да ни преливат кръв — каза Остин. — По-добре да започваме шоуто, преди всички да сме обърнали петалата. От жизнено значение е да ги накараме да дойдат тук.

— Ще опитам пак да ги поздравя на испански. Миналия път това свърши работа.

Като си спомни необузданата реакция, предизвикана от обидите на Завала на горната палуба, Остин се съгласи:

— Да си го получат.

Завала си пое дълбоко дъх и с най-силния глас, който бе способен да изтръгне от себе си, занарежда обиди по отношение всеки член от семействата на слушателите, поставяйки ги под съмнение във всеки възможен смисъл. Бащи, братя и сестри бяха обвинени в творчески изградена комбинация от най-разнообразни перверзни. Остин нямаше представа за какво става дума, но саркастичният, хаплив тон не оставяше съмнение относно общия смисъл на обидните нападки.

Докато Завала залагаше примамката, Остин хвана здраво един от палубните маркучи и даде знак на капитана да пусне водата. Маркучът се метна като жив. Остин тръгна по палубата, като поливаше наляво и надясно.

Водата плисна надолу с плющене, заглушавано от псувните на Завала. Едва забележимо в лунната светлина ниска, запенена водна вълничка започна да се придвижва напред. Остин я тикаше със струята, докато тя почти стигна тубите.

Порнографията на Завала не даде своя магически резултат този път. След първия сблъсък, врагът бе станал предпазлив. Остин загуби търпение. Измъкна пистолета за дуел изпод превръзката, насочи го нагоре и стреля. Ако планът му не успееше, един куршум нямаше много да им помогне, така или иначе. Военната хитрост успя. Не след дълго неясни призрачни фигури, принадлежащи по-скоро на оня, отколкото на тоя свят, започнаха да се материализират в лунното сияние, откъм сенките край контейнерите и тръгнаха бавно към тях.

Остин пак си помисли, че може да имат прибори за нощно виждане, но бързо отпъди тази мисъл. Натрапниците се придвижваха по-внимателно отпреди, но нямаха вид да са се отказали от намеренията си. Остин си даде сметка, че само след миг ще блеснат лъчите на мощни фенерчета и смъртоносен огън ще се изсипе по палубата.