Клайв Къслър - Загадката „Серпента

— Аз имам оръжия на Ментън в колекцията си — каза той.

Слокъм не си оставяше магарето в калта:

— Трябва да отбележа, че тези пистолети са специално изработени от мистър Ментън — каза той, сякаш оръжейният майстор бе все още жив. — Това са оръжия за мошеник. — Остин не се обиди от тази забележка, понеже разбра какво точно има предвид Слокъм. Пистолетите имаха вградена застраховка. Чрез творческа комбинация от чекове и кредитни карти, Остин напусна магазина с чифта пистолети под мишница.

Когато се изфука с придобивката си, Завала протегна пистолета в ръка и каза:

— Тежи като бъчва:

— Така е — заобяснява Остин. — Производителите на оръжие като Ментън са били наясно, че има нещо особено в една цев 59-и калибър, което кара човек да се изнервя. Дуелистите са имали склонността да стрелят високо. Цевта е направена по-тежка, за да тегли надолу. Извивките по дръжката, както и спусъкът, пригоден за среден пръст, помагат да се държи оръжието стабилно.

— Точно ли е това нещо?

— Дуелите е трябвало да се решават от съдбата. Умишленото прицелване или правенето на нарези в цевите се е смятало за неспортсменско. Дори и за основание за повдигане на обвинение в убийство. — Извади от кутията и другия пистолет. — Този има «сляпа резба». Ментън е издълбал нарезите така, че да стигат до два-три сантиметра от дулото. Не могат да бъдат видени, ако се погледне в него, но са достатъчно дълги, за да дадат направление на куршума. При три до пет метра разстояние, поразяването на целта е сигурно, дори без прицелване.

Застанал в радиокабината сега, Остин рязко вдигна пистолета и погледна над двадесет и пет сантиметровата цев, като да бе продължение на собствената му ръка.

— Точно каквото трябва за еднорък човек.

Остин беше дал на Завала кратък урок по зареждане, така че той имаше представа как се прави, макар да нямаше опит. Плоската крушовидна барутница бе снабдена с пружинен механизъм, който отмерваше нужното количество барут. Завала не срещна трудности при натикване на тежкото оловно топче в цевта, но препълни подсипа 48. Вторият пистолет отне два пъти по-малко време и работата беше по-чиста. Остин каза на Завала, че от него става много добър секундант при решаване на проблемите на честта. Пъхна единия пистолет под превръзката си и хвана другия в ръка.

Преценявайки, че е твърде опасно да се върнат през рулевата, те влязоха в щурманската кабина и капитанът бавно открехна вратата, водеща навън. С ругера в ръка, Завала внимателно надникна през цепнатината. Беше чисто. Измъкнаха се навън в нощта.

Остин извика тихичко Майк и му каза да лежи, после предложи да се спуснат по външната стълба и да се отправят към кърмата, за да отвлекат нападателите от скритите в носовата част. Той и капитанът предпазливо се спуснаха откъм щирборда, а Завала — откъм левия борд. Събраха се на палубата, чието продължение служеше за покрив на научния склад. Надстройката беше висока три нива и се простираше почти по цялата седемнадесетметрова ширина на кораба. Покривът на склада служеше и за паркинг за надуваемите работни лодки.

Трима от нахлулите бяха забелязани по-рано на това място. Остин се взираше в сенките с мисълта, че то е идеално за засада. Безпокоеше се да не би нападателите да имат прибори за нощно виждане. Покривът ще си остане опасно място, даже и ако огневата им мощ не беше толкова смехотворна.

Прошепна на Завала:

— Знаеш ли някакви обиди на испански?

— Майтап ли си правиш? Баща ми е роден в Моралес.

— Трябва ни нещо достатъчно пиперлия, за да изкара нашите хора на светло.

Завала се замисли за миг, сложи длани край устата си и изригна водопад на испански. Единствената дума, повторена няколко пъти, която Остин долови, беше madré 49. Нищо не последва.

— Не разбирам — каза Завала. — Хората от испански произход обикновено откачат, като споменеш майка им. Може би трябва да се заема със сестрите.

Той изстреля още обиди. По-високо и с повече хъс в гласа. Ехото от последните словесни стрели още не бе заглъхнало, когато иззад лодките се показаха две фигури и посипаха палубата с куршуми. Остин, Завала и капитанът се бяха свили зад голям палубен винч 50. Огънят прекъсна внезапно, понеже стрелците изпразниха пълнителите.

— Май криво те разбраха — каза Остин.

— Сигурно е заради мексиканския ми акцент. Как мислиш? АК-74? — АК-74 беше по-нова версия на любимото оръжие на терористите — многоуважавания АК-47.

— И аз така мисля. Трудно е да се сбърка тоя звук…