Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Капитан Джо Фелън беше мутрест ветеран на НАМПД, имаше телосложение на бик и караше петдесетте. Отговори на предложението с ръмжене:

— Присъствах, когато полагаха кила на «Нерей» — излая той с гняв в лешниковите си очи. — Чакал съм тридесет години, за да хвана кормилото на такъв съд. Да пукна, ако взема да се свра в някой ъгъл, докато тия типове се разпореждат на кораба ми!

Фелън вдигна ципа на военноморски комбинезон и взе от лавицата една пушка помпа.

— Само 410 — извини се той. — Човек не знае кога ще му се наложи да потуши бунт на кораба — Като забеляза скептичния поглед на Остин, той се усмихна: — Понякога стрелям по панички от палубата.

— Тоя път паничките ще отговарят на огъня — мрачно отбеляза Остин.

Фелън измъкна две кутии патрони за пушка и ги пусна в една брезентова торба заедно с дървената кутия, която носеше Остин. После забързаха към мостика.

Преди да влязат в рулевата кабина, Остин се обади тихичко:

— Джо, ние сме.

Предупреждението беше напълно уместно, защото, щом влязоха, двамата се изправиха лице в лице с дулото на ракетен пистолет.

Завала свали пистолета.

— Майк изпраща SOS.

Младежът, с когото Остин бе пил кафе преди малко, влезе откъм радиокабината.

— Сигналът се излъчва автоматично и ще продължи да изпраща координатите ни, докато някои не го изключи.

Остин не се уповаваше много-много на впусналата се на помощ армада. Корабът беше на много мили от цивилизацията. Каквото имаше да се прави, трябваше да го правят без външна помощ.

— Май за известно време ще забравиш скуката — обърна се Остин към моряка.

— И на мен така ми се струва. Какво трябва да правя?

— Вече е късно да отиваш долу при другите, така че ще ти създам малко работа. Качи се на мостика, откъдето се вижда целият кораб! Капитане, когато дам знак, искам «Нерей» да светне като кръстовището на Бродуей и Четиридесет и втора улица, но мостикът да остане тъмен.

С късо кимване и без въпроси капитан Фелън се отправи към едно табло и сложи длани върху бутоните му. Остин и Майк излязоха на дясното крило, а Завала зае позиция на лявото.

Докато Майк заизкачва стълбата, Остин каза:

— Щом светне, искам да преброиш всички пришълци на борда и да запомниш къде си ги видял! Ние долу ще направим същото. И хубаво се скрий!

Щом всички заеха местата си, Остин извика към капитана:

— Вдигай завесата, шефе!

Корабът беше снабден с прожектори под всякакъв ъгъл, така че екипаж и учени да могат да действат нощем със същата лекота, както и денем. Пръстите на Фелън затанцуваха по пулта. За секунди «Нерей» блесна като увеселителен кораб в Карибско море. Всички палуби бяха залети от светлина от край до край.

Три палуби по-ниско, Остин видя едно трио да замръзва и после да се втурва на скрито, като подплашени хлебарки в килер.

— Стоп! — викна Остин.

Светлините изгаснаха.

Майк извика надолу:

— Видях трима на покрива на склада за подводна екипировка. Идват към нас. Други не видях.

— Просвай се долу и стой там! — Остин влезе в рулевата, докато Завала влизаше от противния край.

— Трима откъм моята страна на три нива по-ниско. Облечени са като нинджи.

— Същото е и при мен. Майк видял трима да идват откъм кърмата. Това прави девет. За които знаем. Капитане, може ли Джо да заеме пушката ви? Той има по-голям опит в стрелбата по… хм, панички.

Капитанът знаеше, че има голяма разлика между стрелбата по паници и тази, целяща нечия смърт. Протегна пушката към Завала:

— Предпазителят е вдигнат — каза той спокойно. По предложение на Остин, влезе в радиокабината.

Остин и Завала стояха гръб към гръб в средата на тъмната рулева, с насочено към двете отворени врати оръжие. Трябваше да почакат няколко минути, докато пристигнат неканените им гости.

←47

Бегемот — дебелокожо африканско животно, което живее в реки и езера, храни се с трева и достига големи размери.

Два силуета се показаха един зад друг на вратата откъм щирборда, като се открояваха на фона на синкавата тъма. Не се и опитваха да се крият. Това беше фатална грешка. Съзрял своя шанс, Остин се прицели в първия натрапник и натисна спусъка. Ругерът изрева гръмотевично и разтресе стъклата на филистрините, докато тежкият петдесеткалибров заряд се вряза със страшна сила в гръдната кост на първия нападател. След като я натроши, куршумът си проби път през гръдния кош и прониза сърцето на втората фигура. Силата на удара отхвърли двете тела назад и те се прехвърлиха през парапета.