Клайв Къслър - Загадката „Серпента

— Съществуват, но се приемат от ограничен кръг хора. Тук говорим за презатлантически контакт столетия преди викингите. Проблемът беше в липсата на научно потвърдено доказателство. Такова би била олмекската глава.

Остин вдигна вежди:

— Е, и?

— Моля? — отвърна Нина, почти обидена.

— Да допуснем, че фигурата категорично доказва предколумбов контакт. Впечатляващо и положително предизвикващо противоречия. Но колко важно би било то освен за археолози, историци и поклонниците на Колумб? Иначе казано, какво го прави достойно да се убива в негово име?

— О — каза Нина, донякъде успокоена, — разбирам гледната ви точка. Не мога да отговоря друго, освен че според мен, откритието ми по някакъв начин е свързано с нападението.

— Никой в лагера ли не знаеше за него?

— Не. Щяха да научат, когато му дойде времето. От морална гледна точка трябваше да съобщя на доктор Нокс и Файсел веднага. Предполагах, че е от мексиканско-олмекски произход, но ми се стори толкова фантастично, че исках да получа известна подкрепа, преди да се осмеля да си отворя устата. Поради тая причина се обадих на Сенди.

— Значи освен вас, колежката ви в Университета е единственият човек, видял доказателства за находката?

— Да, но Сенди не би казала никому. Слава богу, предварителните данни са на сигурно място при нея. — Нина замълча. — Трябва да се прибера, колкото е възможно по-скоро.

— Ние сме тръгнали към полуостров Юкатан, за да проучим района на падане на астероид, който може би е изтребил динозаврите. Имаме още ден работа тук, преди да заминем — каза Остин. — Ще ни бъде изключително приятно да бъдете наша гостенка през това време, а после пътьом ще ви оставим в Маракеш, където можете да вземете самолет за Ню Йорк. Това ще ви даде време да си починете и да подредите мислите си.

— Благодаря ви — каза Нина. — Още съм малко напрегната, но тук се чувствам на сигурно място.

— Ще бъдете не само сигурна, но и добре хранена.

— Има още нещо. Трябва да уведомя Университета за съдбата на експедицията и доктор Нокс. Антропологическият отдел ще бъде съсипан. Доктор Нокс беше институция. Всички го обичаха.

— Няма проблем — каза Завала. — Ще ви заведа в радиокабината.

Остин си взе чаша айскафе и я донесе на масата. Добави мляко и сметана и се вторачи в тъмната течност, сякаш отговорът на кръстословицата се таеше в нейните кръгчета. Нищо в тази история не беше логично и той не беше по-наясно, когато след няколко минути Завала и Нина се завърнаха.

— Много бързо — обади се Остин. — Не се ли свързахте с Университета?

Завала беше необичайно сериозен.

— Веднага се свързахме, Кърт.

Остин забеляза, че очите на Нина са пълни със сълзи.

— Говорих с администрацията — каза тя с посивяло като пепел лице. — Не искаха да ми кажат, но аз разбрах, че крият нещо. — Нина направи пауза. — Боже мой! Какво става?

— Не разбирам — каза Остин, макар че подозираше какво следва и не беше съвсем изненадан, когато чу:

— Сенди! Мъртва е!

←44

Зодиак — фирма — производителка на скъпи и висококачествени надуваеми лодки.

←45

Стек au poivre — стек с черен пипер.

←46

Камбала au beurre blanc — камбала с масло.

Остин лежеше на койката си и зяпаше тавана, заслушан завистливо в тихото похъркване на Завала откъм другия край на каютата. Както се и предполагаше, готвачът бе прекалил с подправките и зехтина, но стомахът си беше добре. Мозъкът не му позволяваше да заспи. Като някакъв педантичен деловодител, той подреждаше събитията от деня и го държеше буден.

Рутинното плаване на «Нерей» се очакваше да бъде детска играчка, една възможност да се откъсне човек от по-напрегнатите прониквания на НАМПД в света на странните и зловещи загадки под и над световния океан. И изведнъж се появи Нина, с кучетата от ада по петите си и буквално се натика в ръцете му. Да не би пък именно красивата жена оттатък да не му даваше покой?

Погледна светещите стрелки на своя ръчен «Хроноспорт». Три часа. Остин си спомни как някакъв лекар му бе казал, че в този час обикновено предават богу дух повечето смъртноболни. Тази мисъл го изкара от леглото. Нахлузи долнището на дебел анцуг, найлоново ветрово яке и пъхна крака в чифт охлузени корабни чехли, които му пасваха като ръкавици. Тихо, оставяйки заспалия Завала, той излезе в коридора и се изкачи четири палуби до мостика.

Вратата на рулевата кабина бе отворена, за да пропуска нощния въздух. Остин мушна глава вътре. Млад мъж от екипажа на име Майк Къртис бе застъпил на ранна утринна вахта. Седеше на стол, забил нос в някаква книга.