— Това е американски кораб — заяви с изкуствено извинителен тон Остин. — Не става да имаме на борда бургундско или пък бордо, макар че главният ни готвач е възпитаник на най-добрата френска школа, ако от това ще се почувствате по-добре.
— За вечеря имаме стек au poivre 45и камбала au beurre blanc 46. Готвачът е от Прованс и много набляга на босилека и зехтина.
Нина огледа функционалната обстановка и поклати удивено глава:
— Мисля, че ще мога да оцелея.
След като Нина се отпусна, Остин реши, че е време да повдигне един неприятен въпрос. Най-напред ѝ поднесе висока чаша ледено изстуден чай.
— Ако се чувствате в състояние да обсъждаме събитията от снощи, бих искал да видим още веднъж какво ни е известно, за да не пропуснем нещо — каза той.
Нина отпи от чая сякаш очакваше да ѝ даде сили.
— Добре — каза тя и започна отново да разказва какво се бе случило през нощта.
Остин слушаше с присвити очи, като задрямал лъв, и попиваше всяка дума и промяна в гласа, прехвърляше фактите в съзнанието си и търсеше някакви несъответствия с първата версия.
Когато Нина приключи, той каза:
— С право не приемате теорията на капитан Мустафа за бандитите. Бандити биха убили няколко души, за да ги ограбят, но от това, което казвате, личи, че става дума за преднамерено организирано клане.
— Ами ако са били мюсюлмански терористи фундаменталисти? — предположи Завала. — Такива избиха в Алжир хиляди.
— Може би, но терористите обикновено широко рекламират извършеното. А тия приятели правят всичко възможно да скрият следите си. За какво им е на фундаменталисти да рушат фигурата? Това впрочем също ме безпокои. За целта им е трябвал специален експлозив.
— Което означава, че са знаели за нея предварително — каза Завала.
— Точно така. Те са пристигнали подготвени за подводно взривяване.
— Невъзможно — заяви Нина. После, не толкова сигурно, добави: — Не виждам как биха могли да знаят.
— Нито пък аз — обади се Завала. — Сигурна ли сте, че са говорели испански?
Нина кимна енергично.
Остин каза:
— До Испания може да се стигне буквално пеша от Танжер, а той не е далеч оттук.
Завала поклати глава:
— Това нищо не означава. И аз говоря испански, но съм американец от мексикански произход и никога не съм бил в Испания.
Нина си спомни нещо:
— Това ме навежда на мисълта за Гонсалес — бях го забравила.
— Кой Гонсалес? — попита Остин.
— Беше доброволец в експедицията. Всъщност платил за участие чрез някаква нестопанска организация, наречена «Тайм куест». Видях го да разговаря с някакъв мъж, непознат мъж с джип, вчера следобед. Гонсалес каза, че човекът се загубил. Тогава това ми се стори странно.
— Правилно ви се е сторило. Може и нищо да не излезе, но ще попитаме «Тайм куест» дали не знаят нещо за Гонсалес. Предполагам, че е убит заедно с останалите.
— Не го забелязах, но не виждам как би могъл да се спаси.
— Ами амфибията, която преследваше Нина? — обърна се Завала към Остин. — Може би това ще ни заведе някъде.
— От онова, което видях, мисля, че е сериен английски модел «Грифон». Обадих се вече в НАМПД да набавят списък на всички собственици на грифони. Не може да са чак толкова много по света. Но си мисля, че е купен чрез подставено лице.
— Тоест взели са мерки да затруднят проследяването.
— Може и да са го направили невъзможно, но си струва да се опита. — Вторачи се замислен в пространството. — Все още сме изправени пред основния въпрос — защо му е на когото и да било да изтрие от лицето на земята една невинна археологическа експедиция?
Нина седеше, подпряла брадичка с ръка.
— Може би не е била така невинна — каза тя.
— Какво имате предвид?
— Все си мисля за олмекската фигура. Тя е в средата на нещата.
— Много ме затруднява тая олмекска история. Особено след като се е превърнала в купчина чакъл.
— Не е само мое заключение. Сенди е тази, която я идентифицира. Тя е един от най-авторитетните специалисти по Средна Америка в страната. Правила е проучвания на място и има трудове за всички по-големи находки, като Тикал например, и редица върху други, по-малко известни.
— Добре, да приемем, че двете със Сенди сте прави. Защо е толкова важна тая фигура?
— Тя би могла да обърне с краката нагоре цялата археологическа и историческа общност. Открай време хората се питат дали е имало връзка между Стария и Новия свят преди Колумб.
— Като тази на Лейф Ериксон и викингите? Мислех, че съществуват доста убедителни доказателства в това отношение — каза Завала.
Читать дальше