Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Тя обмисли предположението.

— Не, не мисля, че бяха бандити.

Мустафа сви рамене по типично галски начин, достоен за кореняк парижанин, запали една голоаз и бутна фуражката назад върху черната си коса. Чувстваше се малко неудобно в присъствието на жена с неприкрити ръце и крака, но той не беше безчувствен човек. Трябваше да е сляп, за да не забележи раните по кожата ѝ или очевидното ѝ притеснение. И все пак собствените му очи виждаха, че няма палатки, няма куп трупове, няма коли. Всъщност нямаше каквото и да било, което да подкрепя тази история.

Офицерът пое дим и го изпусна през ноздрите си.

— Аз естествено бях уведомен за присъствието на експедиция в района на Мястото на мъртвите. Вероятно са си отишли, без да ви кажат.

— Страхотно — въздъхна Нина. — Измежду всичките ченгета в Мароко, на мен се падна берберски инспектор Клузо.

Изопнатите нерви на Нина я правеха раздразнителна. Остин не можеше да я вини за избухването пред тъпотата на полицая, след всичко преживяно, но реши, че е време да се намеси:

— Нина, казахте, че е имало голям лагерен огън. Можете ли да ми покажете къде е бил?

С помъкналия се лениво зад тях полицай Нина се насочи към средата на откритото пространство и очерта едно Х с върха на обувката си.

— Горе-долу тук, мисля.

— Имате ли лопата? — обърна се Остин към полицая.

— Да, разбира се. Тя е необходима в пустинята.

Мустафа се помъкна към джипа и извади от сандъка с инструменти една малка войнишка лопата със сгъваема дръжка. Остин я взе и коленичи в краката на Нина. Започна да копае успоредни вадички по петнадесетина сантиметра дълбоки. Първите две не дадоха резултат, но третата бе буквално рудна жила.

Остин изрови шепа черна земя и я помириса.

— Пепел. — Положи длан върху земята. — Още е топла — добави той.

Нина слушаше с половин ухо. Вторачила се бе зад гърба на Остин в място, където почвата сякаш се движеше.

— Там — прошепна тя.

Тъмната купчина бе образувана от хиляди гъмжащи гадинки. С върха на лопатата Остин разбута лъскавия мравешки гмеж и започна да копае. На двадесетина сантиметра дълбочина измъкна лопата тъмна, пропита с червено, пръст. Разшири дупката. Още червено. Почвата бе цяла пропита от него. Нина падна на колене до Остин. Тежката миризма на засъхваща кръв изпълни ноздрите ѝ.

През това време капитан Мустафа стоеше настрана, зареял сънлив поглед, замислен дали ще успее да стигне при жена си и децата навреме за вкусния обяд. Усетил промяна в обстановката, той захвърли цигарата и дойде да коленичи до Нина. Лешниковият тен на лицето му просветля, когато проумя смисъла на онова, което разкриваше разкопаната почва.

— Аллах е велик — измърмори той. След миг беше при джипа и бързо заговори на арабски по радиостанцията.

Нина бе все още на колене, с вдървено тяло, вторачена в земята, сякаш картините от предната вечер бликаха през плиткия отвор в нея. Остин помисли, че ако не я откъсне оттам ще рухне. Хвана я под мишница и ѝ помогна да се изправи.

— Бих искал да погледна лагуната, ако не възразявате.

Тя премигна като събудена от сън.

— Добра идея. Може би там ще има нещо… — Тя го поведе през дюните. Надуваемият зодиак 44, който ги бе докарал от кораба на НАМПД, бе изтеглен на каменното стълбище.

Нина разгледа лагуната, така тиха сега.

— Не мога да повярвам, задигнали са ми даже шамандурите — каза тя с горчив хумор. С Остин на крачка зад нея, тя тръгна по скалистия бряг, като описваше невидимия тунел и котона. Остин ѝ показа десетина риби, обърнали кореми върху иначе пустата водна повърхност.

— Вероятно недостиг на кислород — каза Нина. — Лагуната не е кой знае колко здравословно място за живи същества. — Усмихна се на непреднамерената ирония. — Има и нещо, което не съм казала досега. — Тя описа набързо каменната глава, която бе открила. Остин не успя да прикрие недоверието си:

— Олмек! Тук? — Захапа долната си устна, в неуспешен опит да намери възпитан начин да изрази съмнението си. — Няма начин.

— И аз нямаше да повярвам, ако не я бях видяла. Обзалагам се, че ще си промените мнението след малко плуване. Ще ви покажа. — Тя ритна настрана заетите гуменки. Остин нямаше нищо против да се освежи, а плуването щеше да отвлече мислите на Нина от ужасяващата находка на поляната. Шортите и блузите им щяха бързо да изсъхнат на слънцето.

Нина се гмурна и Остин я последва. Преплуваха едно късо разстояние и Нина спря, за да се ориентира по брега. Заплува бруст с лице във водата. След около минута се гмурна право към дъното. Там заплува в кръг, после изскочи на повърхността. Остин след нея.