Клайв Къслър - Загадката „Серпента

«Рамо до рамо в тази посока!»

И пак ръка за ръка, те заплуваха към пулсиращата светлина, докато приближиха още един леководолаз. Той забеляза насочилите се към него плувци, изключи халогена, който държеше, и ръката му посегна към аквакома 42, монтиран в маската.

— Не можах да установя връзка с теб — каза другият. — Изпускам те от очи само за миг, а ти ми пристигаш с истинска жива сирена.

Първият мъж огледа тялото на Нина и реши, че определението не е далеч от истината. С разпуснатите си златни кичури, дълги крака и оскъдно облекло спокойно можеше да мине за някакво митично морско същество, ако не бе едно обстоятелство.

— Морските сирени са наполовина риби — отбеляза мъжът.

— Този нов, подобрен модел ми харесва повече.

— Как ѝ е името?

— Това е добър въпрос, само че още не са ни представили официално. Попаднах на нея, докато излизах да погледна кораба. Тя имаше малки неприятности, та трябваше да ѝ протегна ръка. Всъщност две ръце.

Нина никога не бе използвала уред за подводна връзка, но го знаеше и разбра, че вероятно говорят за нея. Колкото и благодарна да се чувстваше, искаше ѝ се да привършат по-скоро с разговора. Тя замръзваше! Не се ли размърдаше в близко време, така и щеше да си замине. Кръстоса ръце пред гърдите.

«Студено ми е!»

Леководолазът, когото бе определила като Воден мъж, кимна. Защитен от неопрена си, той бе забравил какъв студ може да изпита едно голо тяло.

— Дай да приберем морската сирена на кораба, преди да е станала на парче лед!

Другият гмурец погледна компаса и тръгна напред. Новият приятел на Нина още един път и сигнализира да плува до него и внимателно я хвана за ръка. Предполагаше, че се движат към кораба, но както беше изтощена и замръзнала, не беше сигурна, че ще стигне до него. Мъжът изглежда разбра, какво ѝ струва да го следва без плавници и стисна окуражително ръката ѝ няколко пъти.

Плуваха едва няколко минути и пак се спуснаха на дъното. Два жълти предмета лежаха там. Направени бяха от пластмаса и оформени като миниатюрни торпеда суши. Нина разпозна в тях ВПС — водолазно превозно средство, или, както по-често ги наричаха, морски скутери.

Двамата леководолази ги хванаха и натиснаха контролните лостове. Чу се тихо жужене и електромоторите — по два във всеки — завъртяха витлата. Водният мъж посочи гърба си. Нина се хвана за раменете му и те се издигнаха по средата между дъното и повърхността, където водата беше сравнително по-топла.

Докато се движеха, водолазът на Нина повика кораба и попита дали не се вижда голяма амфибия наблизо. Не искаше да поема рискове.

— Имаше една преди малко — гласеше отговорът. — Отправи се към сушата и като че ли се загуби.

— Роджър 43. Моля, подгответе се за посетител от женски пол.

Последва лека изненада:

— Я повтори!

— Както и да е. Просто се пригответе за случай на хипотермия.

Излязоха близо до кораба и доплуваха до носа му. Комисия по посрещането очакваше Нина, готова да я завие в кърпи и одеяла. Лицето ѝ бе на петна, а устните сини. Отказа носилката, но беше доволна от ръката, която ѝ помогна да стигне, с омекнали крака и тракащи зъби до лазарета. Куцаше с наранения крак при преследването.

Двамата леководолази бързо се освободиха от екипировката си и се отправиха към лазарета. Зачакаха пред затворената врата като бъдещи татковци пред родилно. Не след дълго фелдшерката, привлекателна и спретната млада жена, която изпълняваше ролята на корабен лекар, се появи в коридора.

— Добре ли е? — попита по-едрият мъж.

Фелдшерката се усмихна:

— Тя е корава дама — каза тя с възхищение. — Сложих ѝ антисептик по раните и охлузванията. Преохладена е, така че засега искам да се стопли. Скоро ще може да изпие чаша бульон.

— Можем ли да я видим?

— Естествено. Вие, момчета, я забавлявайте, а аз ще погледна дали не мога да ѝ измисля някакви дрехи и да ѝ приготвя койка в моята каюта, за да си почине на спокойствие.

— Как ѝ е името?

Фелдшерката вдигна вежди:

— Вие не знаете? Господа, явно времето под водата ви идва много, особено на теб, Завала. Мислех си, че досега трябва вече да си ѝ научил телефона, както и какви цветя и ресторанти предпочита.

Репутацията на Хосе Джо Завала го бе последвала от Вашингтон, в което нямаше нищо чудно, предвид обстоятелството, че навремето бе излизал с фелдшерката. Винаги очарователен с жените, той бе много търсен от самотните дами заради външния си вид на млад Рикардо Монталбан. Лека, почти свенлива усмивка заигра на устните му.