Клайв Къслър - Загадката „Серпента

— Сигурно остарявам — каза той.

— Е, това ще е моят ден. — Фелдшерката се ухили самодоволно и чевръсто се отправи по задачите си.

Нина седеше на медицинската кушетка, когато влязоха двамата мъже. Носеше торбест моряшки пуловер и на раменете ѝ имаше с дебело вълнено одеяло. Макар очите ѝ да бяха зачервени от солената вода, а косата разчорлена, цветът на лицето ѝ се бе върнал, а устните бяха загубили синкавия си оттенък. Дланите ѝ, обгърнали порцеланова чаша кафе, се наслаждаваха на топлината ѝ. Вдигна поглед и видя високия мъж, запълнил рамката на вратата. С могъщото си телосложение и контрастиращата с кестеновия тен, почти бяла коса, той напомняше скандинавски герой от Вагнерова опера. Но когато проговори, гласът беше почти тих:

— Надявам се да не пречим — промълви колебливо.

Нина отстрани от лицето си една дълга къдрица.

— В никакъв случай! Влезте!

Той влезе, последван от мургав мъж с приятна усмивка.

— Казвам се Кърт Остин, а този е Джо Завала.

— Аз съм Нина Киров. — Тя позна очите на Водния мъж, които бе видяла зад маската. Цветът им напомняше за коралов риф под гладка водна повърхност. — Май сме се срещали вече.

Остин се усмихна, доволен, че са го познали.

— Как се чувствате?

— Не зле. Благодаря. Още по-добре ще съм след горещия душ. — Тя се огледа. — Що за кораб е този?

— Изследователски кораб «Нерей» на НАМПД.

— Вие работите за Националната агенция по морско и подводно дело?

— Точно така. Аз ръководя група със специално предназначение към НАМПД. Джо е нашият бордови инженер.

— Предпочитам да гледам на себе си като групов стимулатор — каза Завала.

— Джо е скромен. Той е човекът, който ни движи напред. Под и над водата.

Завала наистина бе професионалист до мозъка на костите си. Беше в състояние да поправи, преустрои или изцяло обнови всеки двигател бил той парен, дизелов или електрически, без значение дали е монтиран в автомобил, кораб или самолет. Никога не го мързеше да си омасли ръцете, изправен пред технически проблем. Беше конструирал или ръководил конструирането на цял куп подводни превозни средства с водачи и с дистанционно управление, част от които се намираха на борда. Дарбите му се разпростира и във въздушното пространство. Имаше зад гърба си две хиляди летателни часа като пилот на хеликоптери и малки реактивни и турбовитлови самолети.

— Казвате, че сте група със специално предназначение.

— Точно така. Четирима от нас са ядрото на групата. Имаме океански геолог и морски биолог, но са заети с друго. По принцип изпълняваме задачи отвъд пределите на обикновените занимания на НАМПД. — И отвъд пределите на правителствения контрол, спокойно можеше да добави.

— И какво, за бога, правите тук?

— Имаме импровизирана поръчка на връщане от Средиземно море — каза Остин. — Мароканското правителство се безпокои да не би добивът на петрол от шелфа да навреди на улова на сардини. «Нерей» бездруго щеше да е в района, така че обещахме да извършим едно бързо проучване на дъното.

— Нерей. Морския старец — промълви Нина, поклатила замислено глава. — Има един цитат от гръцкия поет Хезиод: «Бог верен и добър, с мисли благи и справедливи, който не знае лъжа.»

Остин погледна Завала. Дали пък наистина не беше сирена. Без съмнение, за целта беше достатъчно хубава.

— Не знам дали корабът подхожда на определението Морски старец. Пуснаха го на вода само преди няколко месеца, но по отношение на лъжата, Хезиод е прав. «Нерей» е натъпкан с изследователска апаратура, последна дума на техниката, от носа до кърмата.

— Конструкторът му каза, че ние, учените, можем да служим само за баласт — добави Завала.

За Нина не беше лесно да разпознае в широкоплещестия Остин и приятеля му с тих глас типа кабинетен учен, към който бе привикнала. Тя огледа двамата с аналитичен поглед. Със своите 182 сантиметра и деветдесет килограма, без грам тлъстина, широкоплещият Остин бе сложен като професионален играч на американски футбол. Плътният му тен говореше за човек, прекарващ повечето време на открито, а такъв метален оттенък излъчват само хора, постоянно обветрени от морето. Като оставим присмехулните бръчици около устата и очите, кожата на лицето му беше гладка. Макар че едва навлизаше в четиридесетте, косата му бе загубила преждевременно цвят, станала почти платинено бяла.

Мургавият красавец Завала беше висок 175 см. Не така едър, като Остин, но все пак осемдесеткилограмовата му фигура бе гъвкава, с масивна мускулатура, особено по раменния пояс и врата, а около веждите му личаха стари белези — спомен от времето, когато бе финансирал висшето си образование с постижения в областта на професионалния бокс в средна категория. Имаше двадесет и две победи, от които дванадесет с нокаут и шест загуби. Правата му черна коса бе сресана назад. Леката насмешлива усмивка, която бе забелязала при влизането му в лазарета, не слизаше от лицето му. Като си спомни забележката на фелдшерката, Нина разбра как една жена може да потъне в тия кафяви, одухотворени очи.