Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Остин бе отворил сандъчето си и ровеше вътре. Измъкна кожен кобур и след миг дръжката от леопардово дърво изпълни дланта му. Беше «Ругер редхок». С дебелата си десетсантиметрова цев този револвер 375 магнум, изработен по поръчка от фирмата «Боуен», беше много компактен и способен да пробие стена.

Завала го наричаше мортирата на Кърт и твърдеше, че се зарежда със скоби за релси. Всъщност, използваха се специални патрони калибър 50.

— Имаме си гости — каза Остин, докато проверяваше петте заряда в барабана. — Откъм щирборда. Качват се по абордажно въже. За тях зная. Може да има и други. Трябва ни оръжие.

Завала огледа кабината и изръмжа:

— Тоя мой късмет! А пък някой май ми разправяше, че щяло да бъде като пътешествие с увеселителен кораб. Не нося даже и сигнален пистолет. Де да знам, че ще трябва да се бием с пирати.

Остин преметна кобура през рамо.

— Нито пък аз. Затова и не нося друг барабан. Имам пет заряда и това е.

Завала светна:

— Ами какво стана с лондонската ти покупка?

Остин пак се зарови в сандъка си и измъкна лъскава дървена кутия.

— Моят специалитет Джо Ментън? Защо пък не, по дяволите?

— Трудно може да се говори за огнево надмощие. Ще трябва да импровизираме в движение.

— Няма да ни е за пръв път — поклати глава Завала.

Остин се отправи към вратата.

— Мисля, че търсят Нина. Отивам при нея и ще събудя всички на тази палуба. Ти слез долу и размърдай останалите от екипажа и учените! Ще трябва да ги натъпчем в помещението на страничните двигатели, пред кабината на екипажа.

— Ще бъде доста тесничко!

— Знам, но там ще се заключат зад водонепроницаемата преграда и ще ни дадат малко преднина във времето. Не можем да си позволим невъоръжена тълпа доктори на науките и палубен персонал да се мотае наоколо, където могат да ги ранят или да ги вземат като заложници. За жалост «Нерей» е изследователски, а не военен кораб.

— Започвам да искам да беше военен — отвърна Завала. Бърз като светкавица, той изчезна надолу.

Фелдшерката отвори със сънен поглед, след почукването на Остин. Без да се впуска в подробности, той я накара да се облече, докато буди Нина. Тя беше гроги от лекарството, но като видя напрежението върху лицето на Остин, притворените ѝ от съня клепачи отскочиха над широко отворените очи.

— Те са, нали? — попита тя с дрезгав от съня глас.

Остин кимна. След минута той и двете жени бяха в коридора и тръгнаха от кабина на кабина. Скоро в тесния проход се струпаха десетина начумерени човека. Облечени бяха в най-разнообразни нощници или пък трескаво навличаха, каквото им падне.

— Никакви въпроси сега! — с нетърпящ възражения тон каза Остин.

Поведе заспалата група към най-долната палуба. Завала вече го чакаше с останалите. Като каубои в преход, те натикаха неохотно подчиняващото се стадо в носовия отсек, пред каютата на екипажа в оскъдното пространство със страничните двигатели, използвани за стабилизиране на кораба при буря.

Без да се бави, Остин обобщи обстановката:

— Карам направо. На кораба има въоръжени нападатели! Не отваряйте вратата, ако не сте сигурни, че сме Джо или аз!

Някакъв учен се обади:

— Какво възнамерявате да правите?

Проклет научен подход, каза си Остин. Вечно да се задават въпроси. Но не беше моментът да показва грубата си прямота.

— Не се притеснявайте! С Джо имаме план — каза им той убедително. — Ще се върнем. — Бързо прекрачи в спалното помещение и затвори вратата пред уплашените лица.

— Звучеше като Терминатор — каза Завала, застанал точно зад гърба му. — Много ми е драго да чуя, че имаме план. Надявам се, че няма да имаш нищо против да го споделиш.

Остин хлопна огромна длан върху рамото на Завала.

— Много е прост, Джо. Ти и аз ще изритаме тия копелдаци от кораба.

— Това ли е планът?

— Ами, може би ти просто учтиво ще ги помолиш да напуснат?

— А защо да поемаме лекия път? Добре, посвети ме! С какво ще започнем?

— С най-голяма скорост се качваме на мостика. Нашите неканени гости ще отидат най-напред там. Надявам се да не са го направили вече.

— Откъде знаеш, че най-напред ще отидат там?

— Ами, аз така щях да направя. С един удар прекъсват връзката и поемат контрола над целия кораб. — Остин забърза към най-близката стълба. — Гледай да не те забележат! Ако е същата банда, която изтреби експедицията, моят тапешник няма никакъв шанс срещу автоматите им.

Изкачиха шестте палуби до мостика по вътрешна стълба. На всяко ниво спираха, преди да поемат към по-горното, но не забелязаха и следа от нашествениците. На палубата под мостика се разделиха. Завала тръгна напред да предупреди вахтения. Остин събуди капитана, който спеше в каютата си под мостика, запозна го със статуквото и му предложи да се скрие.