Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Пушката гръмна. Остин се извърна с писнали уши и видя през димната завеса още един нападател да влиза смело през лявата врата. Изстрелът на Завала бе отишъл надясно и сачмите откъртиха парче от горната част на касата на вратата. Завала бързо напомпа друг заряд в патронника и даде втори изстрел. Този път зарядът намери целта си. Натрапникът изквича и се оттегли, но не преди да даде един къс, автоматен откос. Изстрелите заминаха по вятъра, освен един.

Той се плъзна по ребрата на Остин, като прониза плътта под лявото му рамо. Изпита усещане, като че ли го удариха с нажежена до червено бодлива тел.

Завала клатеше глава с погнуса и не видя как Остин пада на едно коляно.

— Целех се право в него — каза той, невярващ. — От една ръка разстояние. Не можех да го пропусна.

Капитанът се измъкна от радиокабината и удари длан с юмрук.

— По дяволите! Забравих да ви кажа, че тази стара пушка бие надясно. Трябва да се целите мъничко вляво.

Завала се извърна и видя Остин на земята.

— Кърт — извика той разтревожен, — добре ли си?

— Бил съм и по-добре — отвърна Остин през зъби.

Годините по море бяха направили реакциите на капитана светкавични. Той донесе аптечка за първа помощ и докато Завала охраняваше, крачейки от едната врата до другата, капитанът спря кръвта с компрес.

— Късметлия сте днес — каза той, правейки раменна превръзка — не са уцелили костта.

— Жалко, че нямам време да играя на лотарията. — С помощта на капитана, Остин се изправи. — Двама заковах с един изстрел. За нещастие, като паднаха долу, си взеха и пушките.

— Пак ми се фукаш! — каза Завала свадливо. — Мисля, че моя човек само го раних.

— Според мен са си мислили, че ще ни пипнат без оръжие, и заспали. Затова бяха така самонадеяни, но беше за тяхно добро. Няма да се повтори. Следващият път ще ни пробват. Ще привлекат огъня ни, за да разберат с какво разполагаме. Доста бързо ще усетят, че корабът е пуст, и ще съсредоточат всичките си сили на мостика. Дотогава по-добре ще е да сме се махнали.

— Можем да минем през комуникационните тръби — предложи капитанът. — Познавам ги по-добре от джоба си.

— Добра идея. Партизанската ни операция ще бъде много по-резултатна, ако можем да изникваме, където най-малко ни очакват. Вижте, тия момчета са опасни, но не са непобедими. Изложиха се, като изпуснаха два пъти Нина, а сега малката превъзбуда им излезе скъпа. Така че, правят грешки.

— Ние също — отвърна Завала.

— С една разлика. Ние не можем да си ги позволим.

Заключиха вратите на рулевата и влязоха в радиокабината. Сигналът за бедствие продължаваше безполезното си излъчване. Остин се попита кой щеше да го чуе и какво би разбрал от посланието. Спря и вдигна със здравата си ръка ругера от земята. Тежестта беше прекалено голяма за една ръка и револверът се отклоняваше настрани.

— Трепери ми ръката. Ще трябва ти да го използваш.

Подаде револвера на Завала, който тикна ракетницата в пояса си. Завала подаде пушката на капитана и му каза да наблюдава вратата.

— Не забравяйте — бие надясно! — Претегли револвера с ръка. — Два заека с един куршум. Добра стрелба. С останалите четири куршума можем да свалим нашите осем момчета.

— Може да стане и с един, ако се наредят в колона, но не разчитам на това — отвърна Остин. Извади тънката кутия от тъмно дърво, която бе взел от багажа си. — Не всичко е загубено. Тук е мистър Ментън.

Устните на Завала се свиха:

— Бедните копелета няма да имат никакъв шанс срещу еднозарядните ти пистолети за дуел — каза той с тъжен хумор.

— По принцип си прав, но това не са обикновени пистолети за дуел.

Два еднакви старинни пистолета кремъклии за дуел лежаха уютно в две отделения на кутията, покрити със зелено сукно. Блестящите в кафяво цеви бяха осмоъгълни, а добре полираните им дръжки — извити като на чадър.

При спирането в Лондон, Остин посети един търговец на антики на «Бромптън стрийт», при когото му бе излязъл късметът в миналото. Чифтът пистолети бе попаднал в магазина в резултат от ликвидацията на някакво имущество, бе обяснил собственикът, възрастен човек на име мистър Слокъм. От изкусната им изработка и липсата на орнаменти, Остин щеше да разбере кой е произвел пистолетите, дори да не бе видял табелката с надпис «Джоузеф Ментън» от вътрешната страна на кутията. Ментън и неговият брат Джон бяха най-прочутите оръжейници през XVIII век в Англия, където се произвеждаха най-добрите пистолети за дуел. Пистолетите на Ментън нямаха украса, но имаха онова, което е най-важно при въпросите на честа — механическа прецизност. Когато чу астрономическата цена, Остин се стресна.