Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Думите му потънаха в грозното тракане на изстрелите. Въздухът се изпълни с воя на рикоширалите куршуми, изстрелвани със скорост четиристотин броя в минута. Огънят спря пак така внезапно.

Завала и Остин се възползваха от паузата и се преместиха на позиция с по-добра видимост. Чуха вика на капитана:

— Зад вас!

Двамата рязко се извърнаха, докато една черна фигура се спускаше беззвучно от палубата над тях. Остин го видя пръв. Здравата му ръка се вдигна в сковано движение и той натисна спусъка. Мина секунда, докато искрата от кремъка запали барута в подсипа. След миг, който изглеждаше като час, пистолетът изригна огън като пастта на змей. Фигурата пристъпи и падна. Оръжието ѝ дрънна на палубата. Завала посегна да го вземе. Твърде рисковано, след като огънят от пистолета бе разкрил позицията им. Със Завала, прикриващ тила им, Остин и капитанът се отправиха към най-близката стълба и надолу към следващата палуба.

Огънят идваше от всички посоки. Потърсиха прикритие. Твърде късно. Капитанът извика, хвана се за главата и падна на палубата. Завала го сграби за ръката и го измъкна на сигурно място. Последваха още изстрели и Завала рухна с пронизан ляв бут.

Опрели бяха гърбове в стената на научната секция. Остин отвори херметическата врата и без да проверява дали е безопасно, хвана капитана за яката и го вкара вътре. Завала се мъкнеше, повлякъл крак, но с известна подкрепа, влезе и той.

Остин заключи стоманената врата и се огледа. Намираха се в една от «мокрите» лаборатории, наричана така заради огромните съдове с течаща морска вода. Познаваше помещението на пръсти и лесно намери фенерче, а после и аптечка в един шкаф.

Прегледа раната на Завала и въздъхна с облекчение, като видя, че куршумът бе влязъл и излязъл през плътта. Докато Остин се мъчеше да превърже раната, нелека задача за една ръка, Завала държеше ругера насочен към вратата, през която току-що бяха влезли.

— Зле ли е? — попита той накрая.

— Известно време няма да ти харесва да седиш и може би ще ти се наложи да обясняваш, че не си хукнал да бягаш, когато си я получил. Иначе си добре. Не мисля, че знаеха къде сме. Стреляха просто напосоки.

Завала погледна превръзката на Остин и после проснатата фигура на капитана.

— Не бих искал да съм наоколо, когато започнат да се прицелват.

Остин прегледа главата на капитана. Късо подстриганата прошарена коса беше цяла в кръв, но раната изглеждаше повърхностна. Капитанът простена, докато Остин слагаше антисептик върху скалпа му.

— Как се чувствате? — попита го Остин.

— Дяволски ме боли главата и трудно виждам.

— Приемете го като махмурлук, но без вкуса на пиячка в устата — посъветва го Остин.

Приключил със свещенодействието си, Остин погледна окървавените си другари и поклати глава:

— За партизански действия е добре.

— Съжалявам, че загубих пушката — обади се капитанът.

Завала отвърна:

— И с основание съжалявате. Можех да я използвам вместо патерица. — Той се огледа. — Да виждате нещо, от което да си направим атомна бомба?

Остин присви очи към лавиците с химикали и накрая взе едно празно шише.

— Може би ще стане за коктейл «Молотов». — Хвърли поглед към вратата, през която бяха влезли. — Не можем да останем тук. Ще разберат какво е станало с нас, когато видят кървавите следи.

Остин помогна на партньорите си да минат в съседното помещение, под чийто висок таван се намираше домът на подводницата, когато не пореше морските глъбини.

— Какво стана с коктейлите «Молотов»? — попита Завала.

Устните на Остин се изкривиха в суха и не особено приятна усмивка и един остър, гневен блясък се появи в очите, сменили цвета си от коралово син на воднистоледен. При цялото си остроумничене, той и Завала знаеха, че ако се провалят, Нина и останалите на борда ще загинат. Скритите в носа щяха да бъдат намерени, а тия облечени в черно убийци щяха да ги очистят със същото хладнокръвие, с което бяха изтрили от лицето на земята археологическата експедиция. Остин се закле, че докато диша, това няма да се случи.

— Остави коктейлите! — каза той със сдържана злоба — Имам по-добра идея!

←48

Подсип — при кремъчно оръжие, място, в което се насипва възпламеняващият барут, който улавя искрата от кремъка и запалва основния заряд.

←49

Madré — (исп.) майка.

←50

Винч — барабан с намотано около него въже и система зъбни колела, използван за вдигане или издърпване на тежести.