Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Водата бе почти до контейнерите.

Тъмнината бе прорязана от червени лъчи. Лазерни прицели, които щяха да осигурят на стрелците безпогрешна точност.

Остин махна към Завала.

— Хайде!

Завала седеше в средата на палубата, като даваше предимство на здравата си задна част с поглед прикован върху едва забележимата пенлива линия, която показваше докъде е стигнала водата. Вдигна ругера с две ръце, прицели го в най-отдалечената туба от дясната си страна и натисна спусъка.

Револверът изрева като миниатюрна гаубица. Тубата се разлетя на парчета, а връз палубата се изля бензинов душ. Завала бързо насочи револвера наляво. Стреля още три пъти. Още три туби се разлетяха из въздуха. Четиридесетте литра бензин се разляха в голяма локва.

Остин нареди на капитана да увеличи налягането. Понесен на повърхността на водата, бензинът се устреми напред и обгърна фигурите на нападателите, проснали се на пода след първия изстрел от гигантското оръжие на Остин. Те се изправиха и ако изобщо са имали представа колко е рисковано да се носят пропити с бензин дрехи, докато краката ти шляпат в същата течност, носена от локва вода, вече беше твърде късно да се направи каквото и да било. Трябваше само една искра, за да превърне палубата в ад и Завала с радост я осигури.

Той остави празния ругер и измъкна ракетния пистолет. Остин наблюдаваше изправящите се фигури.

— Давай! — отново извика той.

Завала дръпна спусъка. Пламтящият снаряд се вряза под ъгъл в палубата и заподскача по нея, придружен от букет фосфоресциращи гирлянди. Палубата избухна в пламъци и Завала вдигна ръка, да се предпази от горещия дъх на огъня.

Жълтата пламтяща стена стигна до черните фигури, които ясно се откроиха, щом летливата течност в краката им се възпламени като напалмова бомба. Пламъкът бързо ги обгърна, като налапа пропитите им с бензин дрехи и ги превърна мигом в ярки факли. Високата температура изтръгна дъха от дробовете им. Строполиха се, преди да успеят да направят и крачка. През надигналия се дим във всички посоки, се носеха куршуми от вече безполезните им оръжия.

Остин не бе предвидил този страничен резултат от своя план. Извика към капитана да се скрие, после помогна на Завала. Свиваха се зад винча, докато стрелбата спря.

Пламъкът изяде горивото и спря почти така внезапно, както и избухна. Остин каза на Завала и капитана да си стоят по местата и тръгна напред. Пет димящи трупа лежаха на палубата в ембрионални пози.

— Всичко наред ли е? — попита Завала.

— Да, но за последен път идват на наше барбекю.

Гласът на Завала се извиси:

— Внимавай, Кърт, има още един!

Остин инстинктивно посегна към превръзката си, колкото да се сети, че безполезният пистолет за дуел е оставен отзад. Замръзна, докато една фигура се измъкна иззад някакъв подемник, разположен встрани. Стоеше на открито. Ругерът беше празен. Той беше мъртъв. Зачака да го пререже гореща поредица олово. Беше прекрасна цел на фона на все още блещукащите по водната повърхност пламъчета. После идваха Завала и капитанът.

Нищо не се случи. Фигурата тичаше към щирборда, където Остин най-напред бе забелязал абордажната кука.

Остин понечи да го последва, но спря. Без оръжие, ранен и направо изтощен докрай, той можеше само да стои безпомощен, докато чу запалването на извънбордов мотор. Изчака шумът да се отдалечи и отиде при капитана и Завала.

— Май първоначалната оценка на силите излезе неточна — каза Завала.

— Май, да. — Остин изпусна задържания въздух. Искаше му се да легне и да заспи, но имаше още нещо за свършване. Майк беше още на покрива на мостика, а учените и екипажът бяха барикадирани в носовия отсек.

— Изчакайте тук! Ще ида да кажа на другите, че могат да излязат на чист въздух!

Заобиколи обгорените тела и се насочи към носа, където се криеха екипаж и учени. Остин не беше коравосърдечен, но пазеше съчувствието си за хора, които го заслужават. Само преди минути, съществата от кръв и плът, обитавали тия обгорели черупки, искаха да убият него и неговите приятели и колеги — нещо, което не можеше да позволи при никакви обстоятелства. Особено пък Нина, към която започваше да изпитва все по-силна привързаност. Беше съвсем просто.

Това очевидно беше отборът, ликвидирал археологическата експедиция. Дошли бяха да си довършат работата. Остин и другите просто се бяха случили на пътя им. Убийците бяха спрени, но Остин знаеше, че докато Нина Киров е жива, историята нямаше да има край.