Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Това не е римски амфитеатър, разсъждаваше тя. Преди да се саморазубеди, тя доплува до кея, положи длани върху равния ред камъни и затвори очи. Можеше да си представи докерите, помъкнали амфори с вино или зехтин, плющенето на платната о дървените мачти, но това бе просто въображение. Въздъхна с облекчение. Така ѝ се пада, щом се опитва да скъси научния процес.

Направи няколко снимки, разочарована само защото не успя да намери останки от кораб. Събра още чирепи, намери полуобгоряла каменна котва и тъкмо правеше последните снимки, когато забеляза облите издатини, надигнати в пясъчната част на дъното.

Доплува до тях и разрови пясъка. Подутината беше част от по-голям предмет. Коленичи заинтригувана и разчисти още пясък от голям каменен нос, част от огромно издялано лице, дълго над два метра от тъпата брадичка до темето. Носът бе плосък и широк, а устата голяма, с месести устни.

Главата беше покрита с кепче или плитък шлем. Изразът на лицето можеше да се опише най-точно с думата «кръвнишки». Тя спря да копае и прокара пръсти по черния камък. Месестите устни сякаш потръпнаха в опит да заговорят.

«Докосни ме! Много неща имам да ти разправям.»

Нина се дръпна и загледа каменното лице. Чертите си бяха като преди. Ослуша се за гласа. «Докосни ме!» Този път по-слабо, примесен с металическия съсък на дъха ѝ през регулатора.

Момиче, вече си под водата прекалено дълго.

Натисна копчето на апарата. В надуваемата жилетка нахлу въздух. С все още разтуптяно сърце, тя се заиздига обратно към своя собствен свят.

←27

Висока и тясна масичка с наклонена повърхност, върху която се слагат икони или богослужебни книги, от които се чете при служба или около която се извършват църковни обреди.

←28

Мирмидон — безусловно подчинен последовател или слуга, който изпълнява задачи, без да поставя въпроси.

←29

Чирио — (международен жаргон) със здраве, сбогом, доскоро.

←30

Бербери — народностна група от Северна Африка, населяваща Мароко, Алжир, Либия и Тунис.

←31

Хелинг — съоръжение за изтегляне на плавателен съд на сушата.

←32

Багета — примитивен уред (две пръчици), с който се търсят подземни водоизточници.

Мургавият набит мъж забеляза Нина да приближава разположените в кръг палатки и се затича към нея с протегната ръка. Със силен испански акцент Раул Гонсалес каза:

— Мога ли да взема чантата ви, доктор Киров?

— Справям се сама. — Нина беше свикнала да мъкне екипировката си насам-натам и всъщност предпочиташе да не я изпуска от око.

— Нищо няма да ѝ стане — настоя той галантно, показвайки в цялото ѝ величие нарисуваната си усмивка. Твърде изтощена, за да спори, а и понеже не искаше да го обиди, Нина подаде товара си. Мъжът пое тежката чанта като да бе пълна с перушина.

— Успешен ли беше денят? — попита той.

Нина обърса потта от челото си и дръпна яка глътка лимонада от едно топло шише «Гаторейд». Тя не беше от типа отвеян професор. В област, в която мънисто или копче могат да се окажат изключително откритие, археологът е обучен да внимавай за най-дребната подробност. Не можеше да прецени Гонсалес. Забелязала бе някои неща у него, главно когато той си мислеше, че никой не го гледа. Бе го виждала да я изучава без следа от едрозъбата усмивка, с твърди като мрамор очи изпод надвиснали вежди. Нина беше привлекателна жена и често събираше косите погледи на мъжете. Но това бе друго, сякаш лъв гледаше газела. И после, той винаги се оказваше до нея, надничащ през рамото ѝ. Не само нейното. Той сякаш дебнеше всички от експедицията.

Въодушевлението на Нина, породено от откритието, надделя над привичната ѝ предпазливост.

— Да, благодаря — отвърна тя. Беше наистина успешен. Много успешен.

— Не очаквам друго от учен с вашата класа. С нетърпение очаквам да чуя всичко. — Занесе чантата до нейната палатка, остави я отпред и после заснова из лагера, като военен инспектор на проверка.

Гонсалес разправяше, че се е оттеглил преждевременно от деловия живот, благодарение на парите, натрупани от посредничество при сделки с недвижимости в Южна Калифорния, и сега се бе отдал на старата си любителска страст към археологията. Изглеждаше в средата на четиридесетте или началото на петдесетте, по-нисък от Нина с десетина сантиметра, с къс, мощен торс на ковач. Зализаната му надолу коса беше черна и лъскава като билярдна топка. Включил се бе в експедицията чрез «Тайм куест» — организация, която намираше места в археологически разкопки за хора, които си плащаха. Всеки, желаещ да похарчи няколко хиляди долара, можеше да си позволи да пресява една седмица пръст, с помощта на детска лопатка и сито. Слънчевото изгаряне трета степен се осигуряваше без допълнителна такса.