Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Когато свали бейзболната шапка със знака на университета на Пенсилвания, слънчевите лъчи се отразиха от косата ѝ с цвят на зряло жито, сплетена отзад. Измъкна се от огромната блуза с къси ръкави. Бикините на цветя, които носеше отдолу, разкриваха силно, дългоного, почти метър и осемдесет тяло.

Нина бе наследила малкото си име, златната коса, леко закръгленото лице и селската си издръжливост, с която може да засрами всеки мъж, от своята прабаба — яка селянка, намерила голямата си любов в лицето на един царски войник, насред украинска памучна нива. От грузинската майка идваше кръвта, буреносно сивите, почти азиатски очи, високите надменни скули и сочните устни. Още преди семейство Киров да емигрира в Съединените щати, генетичната смесица бе издължила силуета на неговите представителки, бе стеснила якия кръст и широките бедра и бе очертала привлекателни форми и здрав бюст.

Нина извади от чантата дигитална фотокамера «Никон» в специално изработена пластмасова херметическа кутия и провери подводния прожектор. След нея се появиха кислородна бутилка, черно пурпурен неопренов костюм «Хендерсън», гумени чорапи, ръкавици и еластична качулка, колан с тежести, подводна маска и шнорхел. Облече се, прикрепи към главата си фенерче, тип «циклоп», за да могат ръцете ѝ да са свободни, закопча специалните бързо отварящи се токи на дихателния апарат и опаса колана. Най-накрая привърза към бедрото си осемнадесетсантиметров титанов нож «Дивекс». След като вкара в карабинера дръжката на мрежата за находки, тя отдели внимание и на последната си играчка — водолазен часовник «Акуаленд», вграден с дълбокомер.

Тъй като нямаше партньор, за да я провери, тя извърши обичайната преди гмуркане инспекция на оборудването си два пъти. Доволна от резултата, седна на стъпалото и напъха крака в плавниците. После се плъзна надолу, преди жаркото северноафриканско слънце да я е сварило във водолазния ѝ костюм. Хладката вода проникна между неопрена и кожата и бързо се стопли до телесната ѝ температура. Провери основния и допълнителните клапани на дихателния апарат, после се отблъсна от стълбата и заплува бруст към средата на подобната на басейн лагуна.

Нямаше и помен от вълни, слизестата вода бе възсолена ѝ въпреки пяната на повърхността, Нина се наслаждаваше на усещането за освободеност. Плъзгаше се напред с леки тласъци на плавниците и искрено съжаляваше земните археолози от експедицията, пълзящи на ожулените си колене, с подлютени от прах и пот очи, сякаш извършващи свещенодействие със своите шпакли и метлички. А тя можеше свободно да се движи в уютна прохлада, като самолет при контролен полет.

Нисък остров с китка анорексични, закърнели борчета на върха, охраняваше устието. Реши да преплува лагуната през средата, право към острова. Щеше да проучи двете половини една по една, като направи множество успоредни тигели, перпендикулярни на линията, следвана в момента. Този метод се използваше и в открития океан при издирване на потънал кораб. Очите ѝ щяха да заместят магнитомера и ехолота. По-прецизните проучвания щяха да дойдат впоследствие. Сега само искаше да усети какво има отдолу.

Потопила глава под замътената повърхност, Нина видя, че водата е сравнително чиста и дъното се виждаше на дълбочина повече от шест метра Това означаваше, че може да пести кислород, като плува отгоре и диша през шнорхела. Появи се поредица пресичащи се прави линии, оформили правоъгълници от грижливо подредени каменни блокчета. Стълбището продължаваше под водата до древен кей. Това бе важно откритие, понеже доказваше, че някога лагуната е била използвана не само временно, а в нея е имало истинско пристанище. Изглежда, дъното бе покрито с културни пластове, наслоявани дълго време, а не само с боклуците, изхвърляни от случайни моряци.

Скоро съзря по-обемисти очертания и купища отломъци. Развалини. Бинго! Складови и жилищни помещения или седалище на пристанищния началник. Със сигурност това не беше пристан за по една нощ.

Настъпи мрак и тя реши, че е стигнала края на кея. Плуваше над огромен правоъгълен отвор и си помисли дали не е рибарник, наричан от древните писина. Беше прекалено голям. Имаше размерите на олимпийски плувен басейн.

Нина изплю вода през шнорхела, захапа мундщука на дихателния апарат и се гмурна право надолу. Движеше се по единия край на зейналото пространство. Стигна до ъгъла и заплува по другия ръб, докато видя края му. Размерите бяха около тридесет на четиридесет и пет метра.