Клайв Къслър - Загадката „Серпента

— Ами, ужасно съм заета…

— Доктор Киров — прекъсна я той, — бих приел това обстоятелство, ако не се нуждаех от помощта Ви. Много. Не мога да се размина с тълпата сухоземни археолози, които са така изтънчени, че винаги си слагат галоши, когато влизат в тоалетната. Страшно ни трябва някой, който да се намокри. Експедицията е малка, дузина хора, а вие ще сте единственият водолаз.

Въдичарската репутация на Нокс бе напълно заслужена. Заложи под носа ѝ финикийската стръв, забучена на кукичка умилителна молба за помощ и бързо нави макарата с внушението, че като единствен подводничар цялата заслуга за всяко откритие би била нейна.

Нина просто виждаше ликуващото потрепване на розовия му нос. Размести папките на бюрото:

— Имам цял куп канцеларска работа за свършване…

Нокс я прекъсна:

— Напълно съм в течение на сирийската ви история. Впрочем поздравявам ви по повод на уреждането на натовската криза. Погрижил съм се за всичко. Намерил съм двама изключително квалифицирани преподаватели, които много биха се радвали да добият малко канцеларски опит, така необходим в областта на археологията в днешно време. Става дума за предварителни проучвания. Ще се забавим само седмица до десет дни. А дотогава, верни мой млади Мирмидоне 28, ще сме открили всичко, което си струва да се открие. Не искам да решавате веднага. Първо ще ви изпратя по факса малко материали. Хвърлете им един поглед и ми звъннете.

— След колко време, доктор Нокс?

— До един час. Чирио 29.

Нина остави слушалката и се изсмя гръмко. Един час!

Почти веднага факсът започна да бълва като изригнал вулкан. Беше програмата на Нокс заедно с финансовата обосновка. Искаше материално осигуряване на експедиция за изследване на развалини от гръцко-римски, а може би друг някакъв произход. Стандартният рекламен подход на Нокс. Объркваща смесица от факти и възможности, позволяваща на проекта да изпъкне над всички и да наблюдава боричканията на конкуренцията с безочливо хладнокръвие.

Нина прекара опитния си поглед през текста и се съсредоточи върху картата. Районът за проучване беше разположен между устието на река Драа и западната част на Сахара в мароканската крайбрежна долина, простряна от Танжер до Есаурия. Почуквайки с химикалка по зъбите си, тя заразглежда едромащабния план на местността. Бреговите очертания създаваха впечатлението, че картографът е бил налегнат от хълцавица, докато ги е нанасял. След като си отбеляза сходството на местността с Канарските острови, тя се облегна назад и осъзна колко остро се нуждае от практическа работа, ако не иска да загуби разсъдъка си. Вдигна слушалката и набра номера.

Нокс се обади по средата на първия сигнал:

— Тръгваме другата седмица!

И ето сега, докато разглеждаше лагуната, линиите и заврънкулките от картата добиваха действителните си измерения. Водното огледало беше почти кръгло, приклещено между тухленочервени канари. Отвъд устието се простираха плитчини, оголващи при отлив къдравата си кална повърхност. Преди хилядолетия лагуната е била отворена към океана. Естествено защитените ѝ води сигурно са привличали древните мореплаватели, често да хвърлят котва от двете страни на един нос, докато чакат да съмне или да се оправи времето. Наблизо се виждаше сухо водно корито, наричано от местното население уади. Още един добър знак — селищата често са се издигали край реки.

От лагуната през дюните се простираше тясна песъчлива пътечка, която отвеждаше до развалините на малък древногръцки храм. Пристанището би било твърде малко за масивните брегови съоръжения и кораби на древните римляни. Помисли си, че заливчето е било използвано по-скоро от гърците като временен пристан. Стръмният бряг отхвърляше възможността да са стоварвани стоки. От древните карти, ставаше ясно, че местността е много отдалечена от което и да е познато древно селище. Дори и днес, до най-близкото селце, задрямал берберски 30лагер, се стигаше по двадесеткилометров изровен пясъчен път.

Нина засенчи очи и се загледа към закотвения близо до брега кораб. Корпусът му бе боядисан в тюркоазено зелено от ватерлинията до надстройката. Тя присви очи и едва различи изрисувания по средата надпис НАМПД — абревиатура на «Национална агенция за морско и подводно дело». Запита се какво ли може да прави един кораб на американска правителствена организация край тоя пустинен марокански бряг. После вдигна голямата си мрежеста чанта и се спусна по десетината изтъркани каменни стъпала до мястото, където водата кротко плискаше последното от тях.