Клайв Къслър - Загадката „Серпента

10 юли 2000

Крайбрежието на Мароко

Изправена в горната част на древното стълбище, Нина Киров обгръщаше с поглед почти неподвижната зелена повърхност на лагуната с мисълта, че никога не бе виждала по-безплодна местност от това самотно парче марокански бряг. Нищо не помръдваше в гнетящата като в пещ жега. Единственото свидетелство за човешка дейност бе купчината кръглоглави гробници с цвят на маджун, накацали над лагуната като някакво зловещо владение на призраци. Пясъкът, трупан векове през сводестата порта, се бе смесил с праха на мъртвите. Нина се усмихна с радостта на дете, видяло коледния си подарък под елхата. За един морски археолог тази безрадостна панорама бе по-красива от палмите и белите пясъци на тропически рай. Самата святост на това скръбно място го бе спасила от най-голямата заплаха: неговото оскверняване.

Нина се зарече да благодари отново на доктор Нокс, задето я убеди да се присъедини към експедицията. Първоначално бе отказала поканата, отправена от авторитетния Антропологически факултет на Пенсилванския университет, казвайки на неговия представител, че това си е чиста загуба на време. Всеки сантиметър от мароканския бряг би трябвало вече да е минат с четка за зъби. А и да откриеше някой подводна находка, тя щеше да е погребана под тонове камънаци, оставени от римляните, въвели бреговото укрепване. Колкото и да уважаваше инженерните им способности, за Нина те си бяха недораслите беладжии на човешката история.

Тя си даваше сметка, че отказът ѝ бе по-скоро като в баснята за лисицата и гроздето, отколкото свързан с археологията. Нина се мъчеше да се измъкне изпод цяла камара документи, натрупала се покрай откриването на корабокрушение в района на Кипър във води, включени от Турция в собствената ѝ акватория. Първоначалните проучвания определяха останките като древногръцки, което изправи на нокти старите врагове. Заложили националната чест на карта, Анкара и Атина вече загряваха двигателите на своите F-16, когато Нина се спусна до кораба и го идентифицира като представител на някогашния сирийски търговски флот. Това набърка и сирийците в цялата каша, но пък предотврати възможността да се пролее кръв. В качеството си на собственик, президент и единствен служител на консултантската фирма по морска археология «Меритайм рисърч» Нина бе сама срещу цяла планина от хартия.

Стентън Нокс се обади минути след като бе уведомила университета, че е твърде заета и не може да приеме поканата.

— Май съм почнал да недочувам, доктор Киров — съобщи той с носовия сух глас, който бе слушала стотици пъти да се носи иззад аналоя 27му. — Всъщност разбрах, че някой казал, че не проявявате интерес към нашата мароканска експедиция, а това не може да бъде вярно, разбира се.

Месеци бяха минали от последния разговор със стария ѝ наставник. Усмихна се, като си представи снежнобелите чорли на главата му, почти безумния блясък на очите зад телените рамки и коцкарските мустачки, завити над пакостливите устенца.

Нина направи опит да се подготви за пороя от чар, който бе сигурна, че ще я залее.

— При цялото ми уважение към вас, професор Нокс, съмнявам се, че съществува такова парченце от северноафриканското крайбрежие, което да не е било застроено от римляните и да не е вече открито от някого.

— Браво! Радвам се да науча, че не сте забравила първите три урока по археология, доктор Киров.

Нина се засмя на лекотата, с която Нокс навлече професорската си тога. Тя бе навършила тридесет години, притежаваше преуспяващ консултантски бизнес и почти толкова научни степени, колкото и Нокс. И въпреки всичко все още се чувстваше като студентка, щом попаднеше в обсега на неговата аура.

— Как бих могла да забравя? Съмнявай се, съмнявай се и пак се съмнявай!

— Правилно — отвърна професорът видимо зарадван. — Трите озъбени песа на съмнението, които ще те направят на парченца, ако не ги нахраниш с хубава порция убедителни доказателства. Няма да повярвате колко често проповедите ми влизат в глухи уши. — Последва артистична въздишка и тонът му стана делови. — Разбирам притесненията Ви, доктор Киров. По принцип, бих се съгласил с вас по въпроса за цивилизационното заразяване на обекта, но специално този е разположен на атлантическото крайбрежие, далече отвъд Колоните на Мелкарт, встрани от римското присъствие.

Интересно. Нокс използва финикийското наименование на западния край на Средиземно море, там където Гибралтар свеждаше глава към Танжер за целувка. Древните гърци и римляни наричаха това място Колоните на Херакъл. От горчив академичен опит Нина знаеше, че стане ли дума за наименования, Нокс беше прецизен като неврохирург.