Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Нокс потри ръце, зарадван от играта.

— Нека приемем, че кучкарят е пипнал досадните създания и сега-засега те щастливо се протягат в някоя клетка. Какво, скъпа лейди, е високопрофесионалното ви предположение?

— Ако така поставяте въпроса, моето предположение гласи, че това е финикийски търговски и военен пост. — Тя показа скиците и намерените чирепи.

Нокс ги проучи, като любовно опипваше назъбените им краища. Остави ги настрана и разгледа скиците, като така кривеше уста, че мустачките му изпълниха малък танц.

— Мисля — каза той с видима мелодраматична наслада в гласа, — че ще трябва да разкажем историята ви на уважаемия доктор Фейсал.

Гамиел Фейсал седеше под огромен чадър. Кръглото му тяло закриваше стола, на който бе кацнало и в светложълтите си широки панталони, риза и съответен тен, той приличаше на голяма карамелизирана ябълка. На масата пред него бяха пръснати извадени при разкопките глинени парчета. Разглеждаше едно от тях през лупа като Шерлок Холмс. Край него бе Касим, приятен млад мъж, за който се предполагаше, че е студент, и който изпълняваше главно ролята на момче за всичко при Фейсал.

— Добър ден, доктор Фейсал. Доктор Киров е направила днес някои интересни наблюдения. — Нокс говореше с нескрита гордост.

Фейсал вдигна поглед, сякаш на върха на носа му току-що бе кацнал досаден комар. Присъствието на жени на работната площадка не бе нещо ново за него. Много от мароканските жени работеха. Той просто имаше проблеми с общуването с жена, равна нему по академично звание, но превъзхождаща го по брой научни степени и с поне тридесет сантиметра във височина. Като неумеещ да се гмурка, Фейсал беше изцяло в ръцете на Нина, що се отнася до подводните проучвания, а той не обичаше да изпуска каквото и да било от контрол.

Нина хвана бика за рогата:

— Мисля, че тук е имало малко, но важно пристанище и че то е било финикийско.

Фейсал каза:

— Дай още чай, Касим! — Младият мъж забърза към лагерната кухня. Фейсал се обърна към Нокс, все едно че Нина я нямаше: — Асистентката ви има живо въображение. Вие, естествено, сте ѝ съобщил, че първоначалните разкопки дадоха гръцки и римски находки. — Имаше маниера да говори бързо и нервно, да изстрелва изреченията като от картечница.

Досега Нина отстъпваше на Фейсал, но повече не можеше да се прави, че не забелязва грубостта му.

— Преди всичко, аз не съм асистентка на доктор Нокс — каза тя хладно. — Аз съм негова колежка. И второ, без да поставям под съмнение гръцко-римското влияние, главният център на действие е бил във водата, а не на сушата. И той е бил финикийски.

Скицникът плесна на масата и Нина почука върху котона.

— Финикийците са единствените, които строят пристанища, подобни на това, като ги издълбават в сушата. Смятам, че тези чирепчета ще дадат датировка, която да ме подкрепи.

Тя изсипа своите глинени парчета, без да я е грижа, че могат да се размесят с останалите. Без да бърза, Фейсал взе едно парче, проучи го, после взе друго. След няколко минути вдигна поглед. Влажните му, кафяви очи шареха иззад дебелите лещи на очилата. Той се опита да скрие вълнението си.

Прокашля се и се обърна към Нокс:

— Вие с положителност няма да приемете тези неща като твърдо доказателство за правотата на теорията на доктор Киров, нали?

— Разбира се, че не, доктор Фейсал. Има още много работа да се свърши и доктор Киров е толкова наясно с това, колкото и ние. Но все пак трябва да признаете, че имаме едно интригуващо начало.

Като реши, че е намерил пукнатина в защитата на Нокс, Фейсал замени неуверената си гримаса с четиринадесеткаратова усмивка.

— Аз не съм длъжен да признавам каквото и да било, преди да приключи случаят.

Касим пристигна с чаша горещ чай. Фейсал кимна и взе лупата си. Аудиенцията при братовчеда на краля бе приключила.

Нина кипеше от гняв, докато се отдалечаваха с Нокс от палатката на Фейсал.

— Арогантен малък копелдак! Прекрасно знае, че съм права.

Нокс пусна блага усмивка.

— Мисля, че Фейсал приема изцяло заключенията ви и без да губи време, ще ги разпространи.

Тя сграби професора за ръката и се вторачи в прашното му лице.

— Не разбирам. А какъв бе тоя цирк?

— О, ами то си е напълно ясно. Иска да пожъне лаврите от откриването на вашето финикийско пристанище.

— Това е то! — Тя тръгна обратно към палатката на Фейсал. — Ако си въобразява, че ще му се размине…

— Задръжте малко, скъпа. Обещавам, че ще си получите полагаемото за всичко, открито под водата, и не се шегувам. Помнете, силните карти са у нас. Вие единствена в тая експедиция знаете как се слиза под водата.