Клайв Къслър - Загадката „Серпента

— Удивително! — Вдигна поглед. — Има ли вероятност да е грешка?

— Разузнавателната ни система е практически непробиваема. Както знаете, всяка археологическа експедиция по света изпраща молба за финансиране и доброволци до нашата фондация «Тайм куест». Тези с по-сериозен шанс за успех се завеждат с предимство. Компютърът автоматично контролира целия трафик от мястото на разкопки до базата и следи за ключови думи, факсови, телексни или имейлови съобщения.

— Los Hermanos 34има ли наблюдател там?

— Да. Там е Гонсалес.

— Отлично — каза Халкон. — Той знае какво трябва да прави.

Гусман кимна и леко чукна токове. Когато се обърна, за да си тръгне, устните му сякаш се извиха в крива усмивка. Но това беше само игра на светлината, паднала върху белия белег, минаващ от дясната скула до ъгълчето на устата му.

←33

Аламо — Лос Аламос. Град в Тексас, където се е провела ожесточена битка между мексикански войски и американски бунтовници, по времето, когато Тексас е бил част от Мексико.

←34

Los Hermanos — (исп.) Братята.

Мароко

Нина поднесе фотоапарата към маската си, улови стената в окуляра и натисна бутона, монтиран на херметическата кутия. Чу се мекото жужене на електромотора за навиване на филма. Последната снимка, от фото мозайката. Най-после.

С внезапно, силно издухване, тя изхвърли водата от шнорхела. С леки странични загребвания доближи стълбището. Картографирането без чужда помощ се оказа доста досадна работа. Най-напред разграфи пространството с помощта на малки пластмасови шамандури. После започна — плуване, спиране, снимка. И пак, и пак. Планът на пристанището се открояваше ясно в съзнанието ѝ. Ако по някакво чудо водата изчезнеше, тя би могла да се разходи по кея с вързани очи, без да се блъсне в стена или да падне в писина или котон.

Задачата да съедини десетките фотографии в един общ план на пристанището щеше да е много тежка. Опитала бе да комбинира снимките, като добави към шамандурите ясно видими белези по дъното под тях. Меко казано, доста примитивна система, но за момента вършеше работа. Нина не се стремеше към научна прецизност. Искаше да събере впечатляваща камара факти, с които да замае главите на тесногръдите скъперници, които държаха кесията на експедицията и мечтаеха за дебели заглавия на първа страница в USA Today и уводни статии в Time и Unsolved Mysteries 35.

Изкачи се на стъпалата и свали екипировката си. Докато се изтриваше с кърпата, хвърли поглед към лагуната и реши да остави пренареждането на шамандурите за следващия ден. Ако постоеше още във водата, щеше да се спаружи като стафида. След малко забърза по пътеката към лагера с походка, издаваща доброто ѝ настроение. Имаше защо. За съвсем кратко време бе извършила огромна работа.

Хората бяха още на разкопките и лагерът пустееше. Е, почти. Докато отиваше натам, забеляза в самия му край Гонсалес да говори с някого в един джип. Когато приближи, джипът отпраши, без да ѝ даде възможност да зърне лицето на шофьора.

— Кой беше? — попита, загледана в пушилката, оставена от отдалечаващата се кола.

Автоматичната усмивка на Гонсалес грейна, сякаш някой я включи с дистанционно.

— Загубил се беше. Аз го упътих.

Загубил се? Какви ги приказва тоя Гонсалес? Това не ти е като да сбъркаш изхода на магистралата. Лагерът се намираше на много мили разстояние от някого или от нещо. Беше забравен от бога край, който с нищо не можеше да привлече когото и да било освен шайка побъркани търсачи на кокали. За да се загубиш тук, трябва сам да си го търсиш. Когато най-напред забеляза мъжа в джипа, тя си помисли, че е някой, докаран от Фейсал. Така че, макар да не повярва на обяснението, изслуша го с облекчение.

Доктор Фейсал бе обявил на закуска очакваното до няколко дни пристигане на марокански водолази. Той настоятелно, «посъветва» Нина да ограничи изследванията си, за да не предизвика изменения в находката. Тя се наведе през масата и навря брадичката си право в лицето му. «Един фотоапарат надали може да внесе особени изменения», каза тя спокойно, но с такава студена ярост в сивите очи, че след закуската доктор Нокс се оплака от заскрежаване на мустаците. Фейсал предвзето напомни на всички за отговорността, която е поел пред своя братовчед, краля, а после се впусна в неубедителни обяснения как само искал да опази находката непокътната.

Нина трябваше да си признае, че и самата тя си пада малко мошеник. Събираше образци от находката — нещо абсолютно забранено, без да уведомява нито Фейсал, нито Нокс. Нито пък Фейсал беше наясно, че първоначалните резултати от проучванията ѝ бяха литнали чак до кибернетичния сейф на Пенсилванския университет. Каменната глава също си оставаше нейна тайна. Тя анализира необичайното си поведение. Трудните времена изискват специални мерки.