Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Касим, момчето за поръчки на Фейсал, ѝ махна приятелски. «Мълчи като пън, но не е лошо момче, ако го опознаеш.» Като се наслаждаваше на спокойствието, Нина влезе в палатката си, свали банския и се преоблече със сухи дрехи. Включи компютъра и видя мигащия сигнал за електронна поща. Съобщението бе от доктор Елинър Сенфорд, член на факултетския съвет в университета, на които бе пратила материалите.

Сенди Сенфорд и Нина бяха състудентки в една група, преди да се разделят по специалности. Сенди се отдаде на средноамерикански проучвания, като обясни, че наклонностите ѝ са по-скоро към кулинарната, отколкото към изучаване на културите. Предпочиташе местните специалитети пред кускуса. Вкусовете ѝ в това отношение можеха да се поставят под съмнение, но научните ѝ резултати — не. Току-що бе назначена за факултетски куратор на университетския музей. Нина прегледа съобщението:

Поздрави, Нина! Няма нужда да ми носиш главата На Анибал 36, за да ме убедиш, че си открила финикийско пристанище! Бих искала да покажа тези невероятни неща на тукашната изпосталяла юрска банда археолози. Сигурно ще започне нова пуническа война. Но ще се съобразя с желанието ти да мълча. Какво е мнението на El Gando Profrssoro 37? Нямам търпение да те видя. Пази се! Целувки. Сенди.

Имаше и още:

Р.S. За оная голяма каменна глава. Някаква шега, нали? Ясно, искаш да ме изпиташ. Провери си факса .

Нина влезе в режим факс. На екрана се появи снимка на някакво каменно лице. Отначало помисли, че е скулптурата от лагуната, но до снимката за сравнение бе поставена нейната скица. Взря се в екрана. Скулптурите бяха идентични. Извика следваща страница. Появиха се още глави. Всички бяха като изваяни от една ръка. С малки изменения, главно в шапките, но те всички имаха същия мрачен поглед, широк нос и невъзмутими месести устни. След снимките идваше още една бележка от Сенди:

Здрасти отново. Добре дошла при една от най-костеливите средноамерикански загадки. През 1938 г. Националното географско дружество и институтът «Смитсониън» изпращат в Мексико експедиция да провери слуховете за някакви гигантски базалтови глави, заринати до веждите. Откриват единадесет афроидни статуи като тези на три места в и около Ла Вента, светилище на олмекската култура, на осемнадесет мили от Мексиканския залив. От два до три метра високи, до четиридесет тона парчето. Не е лошо да се има предвид, че кариерата е на десет мили разстояние, а те са пренесени без употреба на колела или животинска тяга. Всичките са с тия странни шлемове, сякаш са момчета от Националната футболна лига. Датировката е 800 до 700 г. преди Христа. Я кажи защо, добро момиче като теб се шляе из Средна Америка ?.

Нина написа бърз отговор:

Благодаря за информацията. Страшно интересно! Трябва да се прибера идната седмица. Ще те засипя с истории. Целувки. Нина .

Натисна бутона за изпращане на пощата, изключи лаптопа и се облегна на стола поразена.

Мексиканска олмекска глава! «Успокой се, госпожо! Обърни се към фактите. Намерената от нея фигура е с африкански черти. Много важно. Все пак нали тук е Африка. Естествено, това не обяснява сходството с мексиканските фигури на хиляди мили оттук. Би могло да има няколко възможни обяснения. Да речем, статуите са изваяни в Африка и после транспортирани до Ла Вента в Мексико. Едва ли. Не и при тегло четиридесет тона на парче. Алтернативната теория не се отличаваше с по-голяма убедителност. Статуята да е изваяна в Мексико и транспортирана до Африка. И при двата сценария проблемът с датировката оставаше открит. Главите бяха изсечени столетия преди Колумб да прекоси океана син.»

«Стоп, каза си Нина, разсъждавам като дифузионист.»

Погледна през рамо, сякаш уплашена някой да не подслушва мислите ѝ. Открито признаване на дифузионизма е равностойно на еднопосочен билет към забравата за всеки правоверен археолог. Представителите на това течение са убедени, че културите не се развиват всяка за себе си, а се преливат от едно място в друго. Приликите между Стария и Новия свят винаги са възбуждали въображението на Нина. Вярващите в НЛО и Атлантида мътеха водата с предположенията си, че пирамидите и линиите на Наска 38са дело на същества от други светове или от изчезнали континенти. Една жена дифузионист има два пъти повече шансове да си строши главата от един мъж. Стигаше ѝ, че беше жена в един мъжки свят.

Дифузионната теория винаги се бе натъквала на едно сериозно препятствие — липсата на научно доказателство за наличието на контакт между едното полукълбо и другото преди Колумб. Можеш да си разчекнеш устата да доказваш колко си приличат египетските пирамиди с камбоджанските храмове и мексиканските могили, но истина е, че никой не е открил материална връзка помежду им. До днес. И то във финикийско пристанище. Исусе Христе!