Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Градушката куршуми свали Фейсал и останалите, както коса поваля трева. Невероятно, но въпреки автоматния порой от купчината тела се разнесоха сърцераздирателни вопли. Всяка надежда някой да оцелее угасна у Нина, когато двама от нападателите влязоха в касапницата. Седем изстрела се разнесоха в бърза последователност. Стоновете секнаха. Единственият шум бе тихият пукот на горящото дърво.

Нина едва дишаше. Усещаше устата си като че ли пълна с трици. Сърцето ѝ биеше лудо. Вечерята ѝ се надигна в гърлото и тя закри уста с ръка, за да не повърне. Искаше да избяга. Както бе застанала в края на откритото пространство, беше въпрос на време убийците да я забележат. Само че краката ѝ бяха като вкоренени, а страхът ѝ пречеше да спаси живота си.

Някаква фигура се отдели от сянката на една палатка и хукна към нея. Касим! Сигурно е бил навън, когато убийците са нахлули. Те забелязаха опита му да избяга и вдигнаха оръжие. Не стреляха, защото един от тях подгони момчето.

Обезумял от страх, Касим тичаше право към Нина, без да я забелязва. Щеше да я прегази, ако не се бе спънал в някакъв корен. Опита да се изправи на крака, но врагът се спусна върху него, по-бърз от сокол над заек. Хвана Касим под брадичката и изви главата му назад.

Светна студена стомана. Сякаш срязвайки ананас, мъжът прокара острието през гърлото на момчето с бързо привично движение.

Писъкът на Касим заглъхна в мокро гъргорене, докато дробовете му се пълнеха и той се давеше в собствената си кръв.

Свършил мръсното си дело, убиецът се изправи и забеляза Нина. Беше целият в черно. Тюрбан покриваше главата му, разкривайки единствено пламнали от омраза очи. Те се разшириха, щом видяха Нина, и пак се присвиха, преди убиецът да се хвърли напред, вдигнал окървавения нож над главата си.

Нина отхвърли дебелото одеяло от раменете си и като го нави с две ръце в дебела вълнена тояга, замахна с нея към лицето на нападателя. Той се поколеба и вдигна лявата ръка, за да отбие удара, изненадан от съпротивата на такава беззащитна жертва. Нина нахлузи одеялото на главата му като качулка и докато бе временно ослепен, заби коляно в чатала му.

— А-а-ай-е-е!

От писъка разбра, че е уцелила. Направи го още един път с нескритото намерение да стигне чак до ченето му. Явно бе почти успяла, защото мъжът рухна на земята и започна да се гърчи в болка.

Останалите облечени в черно фигури видяха другаря си да пада и се втурнаха към Нина, но забавянето ѝ даде преднина. Понесе се като уплашен елен. Дългите ѝ крака спринтираха, ходилата ѝ биеха земята и разстоянието от преследвачите се увеличи.

Чуваше виковете им зад себе си:

— La mujer 40! La mujer!

Единият сандал излетя, тя изрита и другия. Боса прехвърли дюната и се заспуска по полегатия ѝ склон към лагуната. Хребетът щеше да я прикрие за малко. Докато спринтираше към лагуната, босото ѝ стъпало попадна на парче дърво или остър камък. Болката прониза като кинжал меката тъкан. Отпусна се за миг на едно коляно и прехапа устната си до кръв, потиснала желанието да закрещи и пак затича, накуцвайки.

Като минаваше край притъмнелите гробници, помисли да се скрие в тях, но веднага отхвърли това решение като твърде логично. Вътре щеше да е като в капан. Реши вместо това да тича покрай брега и да излезе в гръб на преследвачите си. И този план бе осуетен от лъчите светлина, които разцепваха нощта зад гърба ѝ. Предвидили бяха този ход. Без да бързат особено, те се бяха пръснали по протежение на дюната, за да отрежат фланговете ѝ и да я пипнат в класически клещи.

Нина затича право към лагуната. След миг бе на върха на стълбите. Убийците приближаваха от всички посоки. Беше въпрос на секунди да се изравнят с нея.

Мисълта ѝ работеше трескаво. Можеше да се гмурне от стълбата под водата, но това само щеше да забави неотвратимото. Излезеше ли да си поеме дъх, щяха да засипят лагуната с куршуми, докато някой от тях я застигне. Трябваше да плува под водата, докато излезе от обсега на огъня им. Невъзможно. Няма начин.

Глупачка! Разбира се, че има начин! Затича се по скалистия бряг. Погледът ѝ зашари по осветената от луната водна повърхност. Видя бледото сивкаво петно.

Светлините сякаш идваха от всички посоки. Скоро щеше да попадне в събиращата се мрежа.

Не и тази рибка, закле се тя. Събрала силните си крака под себе си като пружини, Нина се хвърли от скалата с ръце, изпънати напред. Вряза се във водата под тъп ъгъл, за да спечели разстояние, и заплува към шамандурата с бързи, силни удари. Шамандурата блесна в оранжево, когато един лъч от брега попадна върху светлоотразяващата ѝ повърхност. Водата наоколо се покри с искрящи петънца.