Клайв Къслър - Загадката „Серпента

— Може да доведе други водолази.

— Да, може. Нисък, дебел, плешив и късоглед, какъвто го виждате, Фейсал тежи доста много, в буквален и преносен смисъл, особено в своята служба по старините. В състояние е да докара всичко, каквото му трябва. А в това време, искам вие да си завършите скиците, да класифицирате, каквото сте намерили, и да продължите професионалните си изследвания.

Нина още не се чувстваше сигурна.

— Ами, ако ми забрани да се спускам под водата?

— Това е смесена експедиция. В йерархията ѝ аз съм наравно с него. За да отиде чак дотам, ще му трябва разрешение. Това ще отнеме дни наред. Ако вие си въобразявате, че нашата бюрокрация е отвратителна, спомнете си, че Мароко е под френско влияние, и думата бюрокрация е френска. Аз ще погъделичкам егото му, но от вас ще искам да направите нещо много по-трудно. Помислете дали да не дадете на Фейсал малко от тортата, ако тя наистина се окаже финикийска. В края на краищата, ровим в неговата страна. Може и той да има някакви финикийски предци.

Нина се успокои и си позволи да се засмее.

— Прав сте. Съжалявам за избухването. Беше дълъг ден.

— Няма защо да се оправдавате. Той е копеле, но аз ще му напомня, че ако не представи откритието като наше общо дело, заслугата ще му бъде отнета, и то от един от неговите хора, само че на по-високо равнище.

Нина благодари на професора, целуна го по бузата и отиде в палатката си. Работи върху скиците, докато звъннаха за вечеря. На масата Фейсал избягваше погледа ѝ. Двойката от Айова, които бяха изровили запазена дръжка от кана, беше в центъра на вниманието. Когато Нина се извини и се прибра в палатката си, никой не ѝ обърна внимание.

Щом приключи въвеждането на доклада си в своя лаптоп, Нина подпря скицника си и направи няколко снимки с дигиталния си апарат. После въведе информацията в компютъра. Снимките и скиците бяха кристално ясни.

— Окей, Фейсал, сега да те видя как ще се докопаш до това.

Компютърът беше включен към малко куфарче, в което имаше сателитен телефон. Захранваната от слънчева светлина система струваше майка си и баща си, но я свързваше с базата данни у дома от всяка точка на света. Набра номера и изпрати електронния пакет от думи и снимки, който излетя в ефира, като отскочи от кръжащия на по-ниска орбита комуникационен спътник на «Инмарсат». Той го препрати в една сателитна чиния, а тя на свой ред със светлинна скорост захрани базата данни на Университета на Пенсилвания.

Нина изключи компютъра доволна, че докладът и снимките са на сигурно място. Тя още не знаеше, че и по информационните магистрали имаше опасни завои.

Сан Антонио, Тексас

В официалните чертежи, тази лишена от прозорци стая, до покрива на стъклената административна кула, извисена над тихите води на река Сан Антонио, не съществуваше. Дори градските инспектори нямаха представа за нея. Подизпълнителите, монтирали звуконепроницаемите стени, самостоятелното енергийно захранване и задействащите се с глас ключалки, получиха добри пари, за да си мълчат. Дори и да им се е сторило необичайно да монтират тайна врата в душовата кабина на частна баня, те запазиха съмнението за себе си.

Декорацията на стаята се отличаваше с клиничната функционалност на лаборатория. Панел с огромни IBM компютърни монитори и твърди дискове, сейф и работна маса по средата. Пред един компютър седеше мъж, чието каменно лице се миеше от студената светлина на големия екран. Той прехвърли няколко страници печатан текст и снимки и спря вниманието си върху поредица скици.

С едно докосване на мишката увеличи една, след това част от нея, като твърдият му син поглед попиваше всяка подробност. Доволен, че е прегледал целия файл, мъжът го прехвърли върху дискета и подаде команда за печатане. Докато бързият принтер бръмчеше, мъжът постави дискетата в плик и я заключи в сейфа. Събра отпечатаните материали в картонена папка, мина през душа, после през друга врата, стигна до офиса си и включи интеркома.

— Трябват ми няколко минути. Веднага! — каза мъжът.

— Той е свободен в момента — отзова се женски тас. — Десет минути между две срещи.

Мъжът излезе от офиса с папката и тръгна по застлана с дебели килими плетеница от коридори. Беше висок поне метър и осемдесет, вече не млад, но единствените компромиси, направени пред старостта, бяха късо подстриганите сребърни коси и съвсем леката приведеност на мускулестите раменете. Атлетичното му тяло си бе все така гъвкаво и твърдо като скала благодарение на спартанския режим от диети и упражнения. Понеже рядко се усмихваше или мръщеше, лицето около устата и очите бе с относително малко бръчки, сякаш кожата му е била отделена и после опъната върху квадратната челюст и високите скули.