Клайв Къслър - Загадката „Серпента

←124

Мантра — (инд.) къса фраза, често пъти без определен смисъл, непрекъснатото повтаряне, на която според хиндуистите, има магичен ефект.

←125

Везувий и Кракатау — вулкани в Южна Италия и Индонезия.

Почти непроницаемият облак прах в голямото помещение бързо се разнасяше нагоре към слънчевите лъчи, надникнали през огромен отвор, зейнал на мястото на взривения покрив. Огромни парчета скала бяха размазали кърмата на тъмночервения корпус като с преса за картофи. Някои колони бяха съборени и парчетата им се валяха по земята. Всичко беше зарито с по-малки камъни и покрито с бял, варовиков прах. Остин нямаше време да жали за разрушения кораб. От назъбения отвор се спускаше въжена стълба. Две облечени в черно фигури слизаха по нея в прашния облак.

Първият стъпи на земята и опъна стълбата, за да я стабилизира.

— Съжалявам за мръсотията, дон Халкон. — Гласът беше равен, безизразен и в него нямаше и помен от съжаление.

— Нямаше как, Гусман — отговори сухият чернокос мъж, загледан в отломките. — Важното е, че стигнахме до целта си, а не как сме го направили. — Включи мощен прожектор и го насочи към разрушения кораб. — Господи, каква фантастична гледка!

Новодошлите си пробиха път през бъркотията и през разрушената кърма, се насочиха към по-запазената част от кораба. След миг Халкон извика с истерично въодушевление:

— Погледни тук, Гусман! В ръката си държа скъпоценности, достатъчни да екипирам цяла нова армия!

Остин стоеше със Завала на входа и обмисляше положението. Нямаха друго оръжие, освен ножовете. Халкон и неговият главорез положително разполагаха поне с пистолети. Ако хукнеха към стълбата или подводния коридор в другия край, щяха да ги отстрелят като глинени панички на стрелбище. Сподели шепнешком съмненията си със Завала.

— Може би ще успеем да ги подведем.

Джо бе стигнал до същото заключение:

— Какво можем да загубим?

Само живота си и този на мнозина други, помисли си Остин.

— Трябва да стигнем до мястото, през което дойдохме. Зарежи основните бутилки. Задръж аварийната и дихателя. — Потупа торбичката на шията си. — Имам тук една изненада, която може да им отвлече вниманието, но времето трябва да се прецени много точно. Ще ни намерят бързо. Ако ги стреснем, може да открият огън.

— Добре, нека ги уведомим за присъствието си. Ще чакам сигнала ти — каза Завала.

Остин тупна колегата си по рамото, пое си дълбоко дъх и влезе в помещението.

— Здравейте, господа — каза високо и ясно той.

Белокосият с белега бързо измъкна пистолет от кобура на пояса си и го насочи към Остин.

— Не сме въоръжени и сме само двама — побърза да заяви Остин с прикован в дулото поглед. Разчиташе, че оня беше професионалист и не би стрелял от страх.

— Застанете така, че да ви виждам! — Остин се подчини и двамата със Завала съкратиха дистанцията с няколко стъпки. Белокосият слезе от развалината, приближи ги внимателно и ги освободи от ножовете. Белегът на лицето му изпъкна още по-отчетливо, когато се усмихна.

— Наистина трябва да престанем със срещите от този тип — забеляза той, като хвърли ножовете надалеч.

— Представи ме на приятелите си, Гусман! — Халкон пристъпи от разбития кораб, с пистолет в ръка.

— Моля да простите лошото ми възпитание, дон Халкон. Позволете да ви представя мистър Остин и колегата му от НАМПД, мистър Завала, с когото се срещнахме в Аризона. Завала е джентълменът, когото засече нашата видеокамера.

— Разбира се, сега го познах.

— Ще трябва да ми изпратиш снимка, Халкон — каза Завала.

Милиардерът се усмихна.

— Щях да се изненадам, ако съобразителните господа не знаеха името ми. Гусман ми разказа за вас двамата. Всъщност бях му наредил да ви убие. Имали сте късмет — той рядко пропуска да изпълни задачата си. Преди да поправи грешката сега, ще трябва да призная, че не мога да си обясня присъствието ви в храма.

— Глътна ни Кукулкан — каза Остин.

Халкон се вторачи в него, като ентомолот в затворено в буркан насекомо.

— Или казвате истината, или просто се опитвате да иронизирате. И двата варианта са ми безразлични. В скоро време, няма да ви се удаде нова възможност да бъдете гълтани.

— Ще ви кажа откъде влязохме, ако отговорите на въпросите на двама обречени. Просто съм любопитен дали теорията ни е вярна.

Халкон вероятно смяташе, че Остин иска да печели време. Кърт виждаше нещата по друг начин — търсеше път към спасение. Нямаше желание да остане завинаги в тая гробница.