Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Без да каже дума, Остин пъхна в непромокаем джоб малката кесийка, която носеше на врата си. След кратка проверка на екипировката, те се отдалечиха с бруст от острова и без да губят време, започнаха да се спускат в тъмните води на езерото.

←122

Хари Труман — 33-ят президент на САЩ; първия си мандат започва през 1945.

←123

Muy romantico — (исп.) — много романтично.

С бавни и равномерни движения на плавниците, те се спускаха надолу и под ъгъл, докато стигнаха дъното на езерото. Приличаха на буболечки край огромната изтъняваща нагоре каменна маса. Широките тераси се спускаха като гигантски стъпала.

— Бива си я скаличката! — каза Остин. Металическият тембър на електронната връзка не можа да прикрие страхопочитанието в гласа му.

— Добре че не сме суеверни. Преброих тринадесет стъпала.

— Почукай на дърво — отговори Остин. Погледна дълбокомера си. — Тридесет и четири метра. Готов ли си за «потъни».

Опитните водолази помнеха мантрата 124«едно, две, три, потъни». Стратегията им беше проста — да изследват всяка стена от дъното догоре. Движеха се около пирамидата обратно на часовниковата стрелка. Тя стоеше в пълна самота, което наведе Остин на мисълта, че вероятно е била построена с една-единствена, определена цел. Втората стена беше като първата, отне им само няколко минути. Затова пък третата беше нещо съвсем друго.

Докато първите две страни бяха сравнително еднообразни, тази беше украсена с широко стълбище, спускащо се от върха към онова, което в по-сухо време би бил партерен етаж. В основата на стълбата, изправен в самотно величие, като лакей пред някой помпозен хотел в Лас Вегас, стоеше каменен блок. Плочата беше монтирана върху фундамент на дъното.

Завала зашари с яркия лъч на халогена си по тъмната повърхност. След миг каза:

— Да ти се вижда познато?

Остин разгледа релефа, изобразяващ перната змия, налапала кораб.

— Малък свят. Двойник на камъка от «Дориа». — Погледна нагоре към стълбището. — Напомня ми онази плоча, която непрекъснато показваха във филма «2001». Да не би да иска да ни каже нещо този малък плакат?

Със Завала отстрани и малко отзад, той се плъзна над стълбите като ленива струйка дим. От двете им страни се виждаха фризове, а през всеки две-три стъпала бяха разположени скулптирани глави. Към средата на стълбището, огромна, стилизирана змийска глава изскочи от въртоп пера. Устата, достатъчно голяма да налапа човек, беше готова за атака. Два огромни дебели зъба, подобни по форма и размери на конусите, използвани от пътната полиция, се спускаха отгоре, за да срещнат подобен чифт, изправен отдолу.

— Изглежда, приятелски настроен пич — каза Завала. — Не вярваш да хапе, нали?

— Представям ти Пернатата змия. По тия места ѝ викат Кукулкан.

— Прилича на мелез между ротвайлер и алигатор. Питай го дали знае как се влиза в пирамидата.

— Може би това не е толкова тъпа идея. — С няколко удара на плавниците Остин се приближи до зиналата паст и насочи фенерчето си в нейния мрак. — Кажи а-а-а — нареди той и се завря право вътре. Дихателните му бутилки издрънчаха и заскърцаха при допира с дебелите зъби, но щом влезе, Остин имаше възможност да се обърне назад. Подаде глава от устата, покани Завала с ръка, после навлезе в пирамидата, осветявайки с фенерчето стъпала по спускащия се надолу под. Продължиха така около две минути, бавно и внимателно, докато стигнаха в помещение, достатъчно просторно, за да могат да се изправят. Друго стълбище този път водеше нагоре.

— Чувствам се като вързоп мръсно бельо, спуснато по улея в мазето на обществена пералня. Много беше лесно дотук — отбеляза Завала подозрително.

— И аз това си мислех. Но пък хората, които са строили това съоръжение, са знаели, че то ще остане под водата. Сигурно са разчитали, че всеки евентуален посетител ще загуби времето да се разправя с оная плоча горе. А и дори да открие този отвор, не би се напъхал в устата на змията. Но все пак — добави Остин, — трябва да си отваряме очите за разни капанчета.

Насочиха се нагоре като духове в прокълната къща. Остин чу Завала да мърмори:

— Не е лошо да решат веднъж завинаги — нагоре или надолу.

Остин разбираше недоволството на своя партньор. Дори един опитен изследовател на морски корабокрушения не можеше винаги да пропъди подсъзнателното клаустрофобично опасение, че хилядатонната скална маса може да се стовари отгоре му. Или нещо по-лошо — че могат да се заклещят някъде, без възможност да помръднат, осъдени на бавна и мъчителна смърт от задушаване. Зарадва се, когато главата му изскочи над водно огледало. Завала изплува миг по-късно. Обшариха кръглото езеро с халогените си. Завала посегна да извади мундщука на дихателния апарат от устата си.