Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Остин бързо протегна ръка и го хвана за китката.

— Почакай! — предупреди го той. — Не знаем, дали тоя въздух става за дишане.

Тукашната атмосфера можеше да бъде на повече от две хиляди години. Остин не знаеше дали за това време не са се появили разни микроорганизми, спори или токсини и не желаеше да рискува. Излезе от басейна, свали колана и плавниците и помогна на Завала да направи същото. Дишането им през регулаторите, вън от водата, звучеше неестествено високо.

Продълговатото тясно помещение имаше висок сводест таван, поддържан от аркообразни трегери, изградени, по предпочитания от маите способ, чрез постепенно издаване на подрежданите един върху друг хоризонтални каменни блокове. Остин свали лъча от фенерчето си от тавана и в него попадна издължена глава с изправени остри уши и разширени ноздри.

— Това-онова ли е, което си мисля? — попита Завала.

— Един кон, винаги си остава кон.

— Да бе, да. Но какво търси тук този вихрогон?

Остин наведе лъча така, че в светлината му се показа дървена шия.

— А, мам… това е нос на кораб!

Дървената конска скулптура увенчаваше високата, извита носова част на кораб с полирани, тъмночервени бордове. Носът завършваше с остър таран. Конструкторите на този кораб са били наистина хора на изкуството, мислеше си Остин, докато вървяха покрай корпуса. Беше с еднакво оформени нос и кърма, издължен, тесен, с плоско дъно, грациозно извит нагоре в двата края и с майсторски пасвани дъски на обшивката. Мачтата лежеше по протежение на палубата.

Палубната обшивка беше отчасти паднала, за да покаже десетките амфори в трюма. Навсякъде бяха разпръснати кръгли предмети, които можеха да са щитове. Две дълги весла с набраздени от времето лопати бяха подпрени в задната част, сякаш очакваха да бъдат поети в ръцете на отдавна отишлите си кормчии. Корабът плаваше не в лазурното море, а върху каменна конзола. Макар повечето дървени части да бяха запазени, някои бяха прогнили и корпусът лежеше малко настрани.

— На живо е много по-красив — измърмори Завала.

Остин прокара длан по дървената повърхност, сякаш не вярваше напълно на очите си.

— Значи, не само аз мисля така. Това е един от корабите, изобразени върху фризовете и плочата.

— Какво може да прави един финикийски кораб в наводнена майска пирамида?

— Изчаква възможността да обърне с краката нагоре всички археологически построения, правени някога — отвърна Остин. — Чакай само Нина да зърне тоя красавец. Докато успеем да докараме камера, ще се наложи да ѝ предоставим някое и друго предположение, та да има над какво да си блъска главата. Колко мислиш, че е дълъг?

— Повече от тридесет метра.

Завала почти се блъсна в първата от четири кръгли колони, разположени по протежение на борда. Подобен квартет бе разположен и покрай другия борд.

— Ето ти и на теб едно предположение, да си блъскаш главата с него — обади се той. — Осем колони.

— Осемте важни дни от цикъла на Венера — отвърна Остин. — Съвпада.

Стигнали бяха повдигнатата кърма на кораба. Остин очакваше помещението да свършва с плътна стена, но вместо това забеляза още един сводест отвор и водеща нагоре стълба.

Изкачиха я, за да попаднат в много по-малко помещение, чийто под, в по-голямата си част бе зает от правоъгълен изкоп. В него бе разположен каменен саркофаг, с капак, изпъстрен с вариации на змийската тема. Влязоха в изкопа и направиха безуспешен опит да повдигнат каменния капак с ножовете си.

— Може би в кораба ще намерим нещо, което да ни помогне — предложи Остин.

Спуснаха се в голямата зала. Завала се протегна към ръба на борда, с помощта на Остин се набра към него и прехвърли тяло отвъд. Държейки се за парапета, пристъпи предпазливо, за да провери ще издържи ли палубата тежестта му.

— Май издържа, но ще стъпвам върху напречната греда, за всеки случай. — Палубата заскърца, докато я прекосяваше. — Много амфори… Аз… Господи! — Последва пауза. После развълнуваният глас възкликна: — Кърт, трябва да видиш това!

Завала се върна и помогна на Остин да се качи. С течение на вековете, палубата бе поддала и сега се спускаше към средата, където бяха скупчени множество амфори. Остин последва Завала по напречната палубна греда. Макар че целият корпус леко се поклащаше под стъпките им, общо взето, оставаше стабилен на подпорите си.

Завала се надвеси над огромна, счупена делва и се изправи със зелен пламък в ръка. Фино изработената огърлица, инкрустирана с диаманта и смарагди, бе взета от купчина злато и скъпоценни камъни, струпана в изкуствената долчинка, образувана от хлътналата палуба. Остин пое бижуто и реши, че никога по-рано не бе виждал по-красиво произведение на ювелирното изкуство. Изключително сложният обков беше изработен с неподражаемо майсторство. Докато Остин се възхищаваше, Завала бръкна в една здрава делва и показа шепа, пълна с диаманти, рубини и смарагди. Устата му зяпна от изненада.