Клайв Къслър - Загадката „Серпента

— Едно от любимите ми места за първа среща без големи разноски — отвърна Завала с приятна усмивка, при скъпите спомени. — Muy romantico 123. Но това пък какво общо има, с каквото и да е?

— Помисли за храма. Понякога е под водата, а друг път не е.

Остин почти чуваше как зъбчатите колела в блестящия технически мозък на Завала обработват информацията. Той се плесна по челото.

— Ама разбира се. Шлюзовете.

Остин почисти парче земя и взе една пръчка. Подаде я на Завала с думите «Добре дошъл, професор 3».

Завала очерта една линия в калта.

— Това е река Потомак. По нея не могат да се движат лодки, заради бързеите и водопадите. Затова покрай тях се прокарва канал. Ето така. — Той чукна по земята. — Изгражда се система от шлюзове и клапи, чрез които се контролира равнището на водата в тях. Във всяка поотделно. Да видим дали съм прав. — Той описа овал, представляващ езерото. — В нормалния случай, реката идва в горния край, пълни езерото, а от другия му край излиза, за да продължи към океана.

— Дотук добре, професоре.

— В един момент непознати инженери издигат тук бент. — Завала прекъсна достъпа на реката към езерото. — Така реката не може да напълни езерото, но трябва да изтече в друга посока, защото иначе ще преодолее преградата. — Начерта права встрани от езерото. — Прекопаваме тоя канал и реката заобикаля езерото, за да продължи към океана направо. — Завала вдигна триумфален поглед. — Сега можем да пресушим езерото.

— И да издигнем храма. Тук. — Остин драсна едно Х в калта с върха на обувката си.

Завала отново пое ролята на разказвач.

— Като положиш и последния камък в постройката, затваряш канала и пускаш реката отново в езерото. Значи…

— Значи, поради това и изобщо! Едничкият проблем е, че шлюзовете включват подвижни части. С времето и при липса на общинска служба за поддържане, съоръжението се разваля. Каквото остава от цивилизацията на маите, е смазано от испанците. Тоя завой тук е много ефикасен капан за задържане на всичко, което се спуска по течението на реката. Боклуците постепенно се натрупват като дига, пред изхода на шлюза към езерото, преградата към канала се разрушава и реката напуска езерото за вечни времена. Езерото се пълни от тия слаби поточета, които успяват да си пробият път през дигата откъм събралия се пред нея водоем. Но с годините, равнището на езерото спада и храмът се показва над водата. После всичко около него обраства с растителност.

— Така че, ако изчакаме достатъчно дълго — каза Завала, — езерото най-накрая ще спадне и ще разкрие отново целия храм. Освен ако водата от водоема не пробие дигата, за да напълни отново езерото.

Остин помисли и каза:

— Останалата част от теорията си ще споделя на връщане.

По пътя назад, Завала отбеляза:

— Трябва да признаеш, че е дяволски добро инженерно постижение.

— Съгласен съм. То им е давало възможност да изпразват езерото, когато пожелаят. Ще рече, запазена е възможността отново да влизат в храма. Входът откъм върха може да е само за заблуда. Като фалшивите проходи в египетските пирамиди, за заблуда на крадците. Не бих се изненадал, ако и скелетите са складирани там за сценичен ефект.

— За едни, сцена, за други си е било ефект — посочи Завала.

— Нека извикаме въздушен десант, като се върнем при самолета.

След няколко минути Завала прочете по радиото заявката на Остин за «Нерей». Повдигна присмехулно вежда при един от предметите, но не попита нищо.

Докато чакаха, хапнаха малко, а после се излежаваха на сянка, докато радиото се обади: «Пристигаме, момчета. Прием след десет минути.»

Точно след десет минути тюркоазено зелен хеликоптер, с надписи НАМПД от двете страни се снижи над езерото, увисна до самолета и спусна голям сандък, опакован в дебел полиетилен и обточен с надути балони. Екипажът на хеликоптера изчака двамата мъже да приберат пратката, махнаха за сбогом и забръмчаха назад.

В сандъка имаше два леководолазни комплекта и няколко кашона. Остин натовари кашоните на сала и загреба към горния край на езерото, а Завала вкара самолета в едно малко заливче. Нямаше намерение да разпитва Остин за плановете му. Кърт сам щеше да му каже, когато му дойде времето.

Метна рибарска мрежа върху машината и тъкмо започна да я украсява с клонки, когато Остин се появи със сала си. Кашоните бяха изчезнали. Доволни, че самолетът им не се вижда, те качиха водолазните апарати на сала и се отправиха към острова, където заличиха следите от предишното си посещение. Салът беше изпуснат и затиснат с камъни в плитчината. Водата беше топла, така че облякоха леки костюми, вместо дебелите неопрени.