Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Отвън се чуха гласове. Изстрелът на Антонио бе привлякъл вниманието на случайните минувачи. Халкон погледна още веднъж неподвижните тела, после, двамата с белязания му придружител изчезнаха в тъмата.

←121

Швартовам — привързвам плавателен съд към брега.

Гватемала

— Та колко годишен, казваш, е тоя самолет? — надвика Остин шума от единствения двигател, изпълващ кабината.

— Около петдесет. Плюс-минус някоя и друга година — ревна Завала в отговор. — Собственикът каза, че всичките му части са оригинални. Освен може би това плюшено зайче, дето се мандахерца на огледалото за обратно виждане. — Забелязал тревогата на лицето на Остин, Завала се ухили: — Шегичка, Кърт. Проверих. Двигателят е минавал през основен ремонт толкова пъти, че е практически нов. Дано и ние да сме в същата форма, като стигнем тия години.

— Ако ги стигнем — скептично уточни Остин, загледан през стъклото към негостоприемния ландшафт под тях.

— Няма причини за тревога, приятелю. «Де Хавиланд Бийвър» е един от най-добрите леки самолети, изобщо строени някога. Тая щайга е здрава като танк. Точно каквото поръча чичо доктор.

Остин погледна пластмасовата фигурка на Свети Христофор, прикрепена с вакуумно смукалце към контролното табло, облегна се и скръсти ръце на гърди. Когато предложи на Завала да намери нещо, което лети и не бие на очи, той нямаше предвид античния бийвър с неговите абсурдни кубически форми, единичен пропелер и тъпа, враждебна на аеродинамиката, муцуна. Той просто искаше алтернатива на армейския хеликоптер, който не можеше да нарушава въздушното пространство на съседните на Мексико държави, без разрешение. Даже и самолет на НАМПД с тюркоазената си окраска и официални инициали би предизвикал учудване.

Откриха бийвъра под парцаливо покривало в тъмния ъгъл на един порутен, забравен от бога хангар, край летището на Белиз сити. Очите на Завала светнаха като коледна елха. Потри ръце, които го сърбяха от нетърпение да хване лостовете на машината. Само един самолет на света би събудил по-силни емоции у партньора ми, помисли си Остин. Добре че рожбата на братя Райт е на сигурно място в Музея «Смитсониън», където, впрочем, би следвало да закарат и тази машина.

Подобно на Шекспиров герой, гражданинът на Белиз, чиято собственост беше самолетът, изглеждаше гладен и мършав. Говореше почти шепнешком и често поглеждаше през рамо, сякаш се боеше от неканени посетители. Препоръчан бе от един бивш колега на Остин в ЦРУ, който организираше секретни операции на контрите срещу сандинистите. Ако се съди по мъдрите съвети относно товари и дискретни места за приземяване, той очевидно смяташе двамата си американски клиенти за наркотрафиканти. Това не биваше да ги изненадва, като се имат предвид тъмните занимания на ЦРУ в Централна Америка. Не им зададе никакви въпроси, но поиска, както сам се изрази, осигурителен депозит в долари, достатъчен по размер, за да си купи с него «Боинг-747». Докато внимателно броеше банкнотите една по една, за да не го измамят, той ги предупреди да не забравят териториалните претенции на Гватемала спрямо Белиз, както и да правят всичко възможно да се сливат с околността. Остин посочи, че това може да се окаже нелека задача, предвид ярко жълтата окраска на корпуса. Собственикът сви рамене и се стопи в сенките заедно с балата си банкноти.

Остин трябваше да признае, че за техните цели, самолетът бе по-подходящ, отколкото някой по-нов и по-лъскав. Вярно, че не беше точно като «Конкорд», но можеше да се движи с двеста километра в час, което си беше скорост, а от друга страна, можеше да лети и съвсем бавно, което го превръщаше в идеална въздушна наблюдателница. И не на последно място — излиташе и кацаше на съвсем къси дистанции както върху суша, така и на вода.

Завала държеше височина под триста метра. Летяха над Петен, гъсто обраслата с гори северна част на Гватемала, която се вдава в Мексико. Теренът беше отначало равен, но постепенно стана хълмист и в него се забелязваха реки и техни притоци. Някога е бил гъсто населен от маите, които използвали речните пътища като търговски. На няколко пъти забелязваха, през покрова на дърветата, сивите масиви на древни руини. В далечината на юг, личаха мъгливите очертания на Планините на маите. Остин чертаеше маршрута им по прикрепена към планшет карта, върху която се налагаше диаграма, отпечатана на прозрачна пластмаса. Той постоянно поглеждаше компаса и уреда за ориентиране по сателит.